“Усмихни се на снега...”
С. Ф.
Ще се усмихна на снега, щом искаш,
ала в душата ми живее лятото
от неговата топлина обикната
навярно ще заплаче белотата.
Скрежът по шаловете на дърветата
ще се превърне в наниз светли перли.
Като сълзи ще падат във ръцете ти –
от чистота и слънце затрептели.
Ако по клепките пробягнат тихо –
като сълзи на щастие след горест –
усмивката ми ангел е повикала
със ангела във теб да поговори...