автор: Astra

Розови са облаците
в утринта.
Откраднали са розово
от изгрева на слънцето

и обещават
розов ден,
розов живот...

Нашепват ми,
че само розовият цвят
е тяхна същност.
Те никога не са били
оловносиви.
Те не познават
огнената мълния
и гръмотевичния грохот.

Не, те са нежни,
ласкави,
ефирно розови
и обичливи.

Повярвах им веднъж –
не могат пак да ме излъжат!
Защото още ми тежи
като небе оловносиво
покрусата от техните измами.

Защо тогава ми изглеждат
толкова красиви?