Виж, в ъгъла на стария площад –
какъв е този чичко със статива?
За първи път пристигам в този град
с една торбичка и душица дива.
Защо рисува с лявата ръка?
Не знаех аз, че можело така.
Лицето му е бяло,
а устните червени.
Прозрачното му тяло
навежда се към мене.
От моята торбичка
краде оранжев цвят
и на статива грейват
джамия и площад.
Защо рисува с лявата ръка?
Не знаех аз, че можело така.
Художникът заеква:
- Брей, лу-ди хо-ра, луди! -
Усмивката му – мека,
а погледът – учуден.
Там каруцар конете гони.
Кръчмарят тук ведрото лисва.
Подплашени файтони,
разпръснати домати…
Накрая се подписва
с наивни букви: Злати.
В картината се лутат
луди и нахални.
Детето и художникът
само са нормални.