автор: olentangy

С тишината на зимни дървета
този град те посреща - с погача
от безмълвие, с неми щурчета...
И потънал в яката си, крачиш.

Мълчаливи монаси с фенери -
сякаш спъват се в тъмното - стълбове.
И мъглив ореол потреперва
покрай лампите - вяло и кръгло...

Млечножълто око на прозорец
в теб вторачва се, локвите блясват.
Дъх на сянка и полъх от хора
долетят. И окото угасне.