автор: galina

Той наистина се казваше Ромео. Това не бе измислено прозвище, а каприз на майка му, която вероятно подтиквана от романтични подбуди, бе решила да му даде това емблематично име.
Казват, че името по някакъв странен начин оказва влияние върху живота и съдбата на човека. Ако това е вярно, то твърдението важеше в пълна сила за него. Беше симпатично, миловидно момче с приветливо и интелигентно излъчване, висок, строен, с тъмни очи и макар да не притежаваше натрапващи се бицепси и прочие мускулна маса,привличаше погледите на момичетата, като магнит.
Рисуваше портрети на най-артистичната уличка на морското градче. Курортистите умираха да увековечат непомторимите си физиономии и той с вдъхновение и страст удовлетворяваше този техен каприз. Не вземаше скъпо, затова винаги имаше клиенти. Не бе завършил специално образование, ако не се брои техникума по дърводелство, където впрочем, малко или много, бяха провокирали стаения в него творчески заряд.
Пристигнаха на морето в началото на лятото. Бяха той и тя и двамата израстнали в малко крайгранично градче и двамата изпълнени със сладостното предчувствие за едно неповторимо лято. Или поне той бе обсебен от подобни очаквания.
Но тя съвсем не се казваше Жулиета. Имаше най-обикновеното и прозаично име Пепи, съкратено от Петранка и очакванията и не бяха така романтични. Тук я водеше твърдението на повечето и познати, че край морето е по-лесно и възможно да изкараш някой лев в повече. И това, в крайна сметка, бе основната и цел. Беше дребничка, с късо подстригана руса коса, със стегнато спортно телце и малки сини очички, които внимателно наблюдаваха и преценяха кой какъв е и каква полза би могла да извлече от него. Бе израстнала в семейство на разведени родители и много рано осъзна, че не и е писано да е галеница на живота. Тогава приема тактиката да се вживява в ролята на жертва и така, предизвиквайки милосърдието на околните да ги манипулира и използва за някаква своя облага.
Ромео, носен на крилете на възвишените си чувства, съвсем не забелязваше колко умело се възползва тя от неговата всеотдайност и я обсипваше с грижи и обич. А тя, доволна се оставяше на опеката му, приемайки за съвсем естествено това, че той поема всички битови разходи. Единственото с което го даряваше, бяха жадуваните от него ласки, но и тук като че ли тя вземаше много повече, от колкото даваше, макар в една такава деликатна област е трудно да се прецени истината.
Ромео много бързо се адаптира към новата обстановка, а и даровитата му ръка, извайваща образ след образ, привличаше не само вниманието на любопитни минувачи, а и на платежоспособни клиенти.
Пепи реши да се пробва като сервитьорка, но не улучи добро заведение, а и не и допадна това да работи, когато другите се веселят и се отказа. Ромео я подкрепи в намерението и да напусне тази досадна работа и заяви, че може да осигури издръжка и за двамата. Още повече, че скоро бе срещнал свой познат, също дошъл да поработи на морето, който се занимаваше с разнос на хляб и хлебни продукти към някаква фирма. Та същото това момче го уведоми, че търсят общ работник за товаро-разтоварни работи при сутрешното зареждане на магазините с хляб. Работата беше за няколко часа, добре платена и не особено ангажираща. Единственото неудобство бе, че трябваше да се става сутрин много рано.
Разбира се, това не уплаши нашият Ромео, който бе готов на всякакви жертви за да направи щастливо любимото момиче. Навиваше будилника да звъни за ставане в пет, за да бъде навреме на новото си работно място. Понякога, когато се прибираха към четири сутринта от дискотека, почти не успяваше да мигне. Въпреки това, до единадесет преди обед се стараеше да изпълнява съвестно задълженията си на товаро-разтоварач, а след като приключеше с тях, прескачаше до квартирата да си вземе душ и да се преоблече, като едновременно с това оставяше на нощното шкафче на любимата си прясна тестяна закуска, която му се полагаше безплатно, като работещ във фирма производител на такива. Целуваше все още спящата "Жулиета" и тихо излизаше, за да заеме мястото си на уличката на художниците и да се отдаде на своето истинско призвание.
Макар да бе много млад, влюбен и амбициозен, този напрегнат живот малко или много се отразяваше на жизнеността му. Не винаги можеше да отговори пълноценно на желанията и настроенията на скъпата си "Жулиета".
А тя, отдадена изцяло на сваята леност, блажено се изтягаше по цял следобед на плажа, трупайки тен, чар и флиртчета. Въпреки, че бюстът и бе доста миниатюрен, не се притесняваше да се припича под жарките слънчеви лъчи само по монокини, общувайки непренудено и свойски с така наречените "плажни гларуси" и други скучаещи особи. В крайна сметка, попадна на находка, която може би подсъзнателно търсеше, оглеждайки се всеки ден, изтегната предизвикателно на топлия пясък. Находката бе самотен, не особено симпатичен млад мъж, копнеещ за ласките и вниманието на противоположния пол. След един съвсем случаен и не ангажиращ разговор, тя разбра, че е софиянец, че си има свой малък бизнес и че е идеалният мъж за манипулиране и постигане на нещо повече от това да си момичето на едно провинциално момченце. Видя в него възможен трамплин за изтегляне директно в столицата. Можеше да и помогне да си намери подходяща работа, имаше финансовата възможност да я води по заведения и дискотеки...Момичето слушаше сладките приказки, които се лееха от устата на този Казанова, леко примижала срещу слънцето, може би представяйки си примамливите неонови светлини на нощна София или просто за да не гледа грозноватата физиономия на събеседника си.
"Какво като е грозен - мислеше си тя - не е казано, че ще бъда вечно с него. Във всеки случай, такава възможност за коренна промяна в живота на човек съвсем не е за изпущане. Идеален е, стабилен, жаден за жена, едър и доста мъжествен, до колкото разбирам. А за после, ще мислим после. Няма начин да не се появят и други по-добри възможности в последствие. Най-важното сега е да се измъкна от тъпата, бедна и скучна провинция."
И се впусна да разиграе своята малка отработена игричка за съблазняване. Подканяше го да се къпят заедно в морето, а после се правеше, че не може да плува, всячески го предизвикваше да я докосва, за да затвърди у него желанието за близост. Даряваше го с най-лъчезарната си усмивка и най-искрящите си погледи.
Започнаха да се виждат всеки ден, обядваха заедно печена риба и пиеха изстудено, леко резливо бяло вино в някое от крайбрежните ресторантчета, а след обед отсядаха под веселите чадъри на някое от безбройните, накацали край плажа кафенета. Вечерите, обаче, все още запазваше за Ромео. Инстинкта и на жена и подсказваше, че не трябва да бърза да стига докрай с новия си избраник. Нарочно изчакваше последните дни от отпуска му, защото искаше този флирт да бъде нещо повече от една лека не ангажираща връзка. Той трябваше толкова силно да я пожелае, че когато тръгне за София, просто да и предложи да замине и тя с него. Беше страхотна манипулаторка и знаеше как да го постигне.
Последната вечер, преди заминаването му, тя прие да вечерят заедно. Както обикновено,обаче, с Ромео и други приятели бяха планирали посещение на дискотека. Нямаше друг изход, освен да се престори на болна.С глас на отпаднал и болен човек, заяви на нищо не подозиращия Ромео, че се чувства кофти, че и се повръща и че ще е по-добре той да излезе да се повесели, а тя да се опита да поспи. Ромео се възрпотиви на това предложение, но момичето толкова трогателно настояваше, да не стои затворен с една скучна болна и че и за нея ще е по-добре да си поспи необезпокоявана от ничие присъствие, та той не можа да откаже на молбата и и излезе.
Послуша я, но влюбеното му сърце се свиваше всеки път при мисълта, че докато се весели с приятели, тя страда и в един момент реши да направи нещо за да облекчи състоянието и. Плати недоизпитата си водка и излезе от заведението в което се бе разположила компанията им. Минавайки край пазарчето за плодове и зеленчуци, което през летния сезон работеше почти денонощно, купи килограм лимони и забърза към квартирата им. Беше чувал, че лимоните помагат при повръщане. Когато влезе в стаята, празното легло зейна подигравателно насреща му. Огледа се. По небрежно захвърлената нощница и липсващата дамска чантичка, разбра какво всъщност става.Хвърли ядно найлоновата кесия с покупката върху масата и лимоните се разпиляха падайки и търкаляйки се по пода. Чувстваше, че се задушава. Излезе бързо навън и тръгна безцелно по крайбрежната алея. Срещна някакви познати, които го задърпаха да тръгне с тях, питаха го къде е "Жулиета" и други неразбираеми за него неща, но след като разбраха, че е прекалено вкиснат за шумната им компания, продължиха по пътя си, оставяйки го сам с вкиснатото му настроение.
Ромео седна на една пейка и се вторачи в морето. А нощта, сякаш бе само за влюбени, тиха, топла, с голяма кръгла луна и невероятна блестяща, като злато лунна пътека. Момчето попиваше с чувствителната си душа всеки звук и аромат на тази вълшебна нощ и сърцето му се свиваше болезнено, а по обгорялото му от слънцето лице се стичаха предателски сълзи.
Един въпрос го давеше и му пречеше да диша:" Защо, защо? С какво заслужих това? Къде си Жулиета? Има ли те наистина някъде в този измислен свят и как, как да те открия?!"