автор: Crusader_

Сърцата ни са стари сгради
порутени от многото лета,
а мебелите вехти - овехтяли
покрива прашна пелена.

Всяка мебел ни е скъпа -
тук спомен леко избелял,
там разплелата се кръпка,
прикрива давнашна печал.

Портрети на приятели мнозина,
прилежно подредени - ред по ред
макар и понапукани, ги има
и ще ги има занапред !

И огън в нямата камина
отново буйно ще гори !
Искри ще хвръкнат през комина
и ден нощта ни ще роди.

Ти питаш ме как вярвам,
че има бъдеще пред нас,
пътеката, че не е извървяна,
че бездната е всъщност вис.

Лесно! Погледни бръшляна,
виещ се по нашите сърца
как крепи ги и ги брани...
Е, при нас това е любовта.