Бутилката с вино до компютъра й привършваше. Не я притесняваха учудените погледи на децата й, нито лекото замайване. В главата й се прокрадна подличката мисъл за влиянието на алкохола върху кожата, но близостта на SPA центъра бързичко я прогони.
На екрана светеше любимият й пасианс, закривайки условията на поредните тежки преговори, които изведнъж трябваше да поеме вместо своя шеф. В десния ъгъл светеше часовникът, безпристрастно отбелязващ бързо отлитащото време.
Обичаше да се чувства притисната от времето. Тогава осъзнаваше цялата си сила. Не защото се надяваше да бъде по-бърза от него. Просто ако много й писнеше, можеше да му каже майната ти. Не успях. Не ми пука от времето.
Обичаше и пасианса. По две причини. Първата, че винаги можеше да намери алгоритъм на решението. И втората, че ако картите не са раздадени, алгоритъм нямаше, колкото й да си умен. Беше се научила от пръв поглед да преценява има ли шанс или не. Ако имаше, се наслаждаваше на собственото си умение да контролира нещата. Ако не, просто му теглеше майната и превключваше на нова игра.
Винаги можеше да тегли майната на всичко и всички и това я правеша силна. Дори и сега, когато часовникът й показваше, че просто е време да го направи.
По навик включи пощата си и видя покана от приятелката си от Германия. Спешно трябва да си поговорят за живота, то един живот. Петица пика на шестица купи – билет за самолет и подаръци за децата на приятелката й. Четворка кари на петица пика – хонорарът й от утрешните преговори. Шефът винаги я пързаляше по този начин. Знаеше слабото й място – разкошен живот, осигурен от самата нея си. И задачките в последния момент валяха като пролетен дъжд.
Спомни си последната среща с приятелката си в Хамбург и ръката й автоматично изключи пасианса. Пред замаяния й поглед светнаха обърканите клаузи на утрешния договор. Ръцете й автоматично щракаха по клавиатурата. В мозъка й се въртеше една натрапчива мисъл „Не мога да тегля майна на себе си.”
Часовникът на компютъра показваше 7.30. Разпечата написаното и се зарови сред кремовете за бързо освежаване. Мозъкът й лениво търкаляше мъглява мисъл „Беше ли намерила алгоритъма или картите не бяха раздадени правилно?”.