автор: kuklara

продължение


Дяко пристига от някъде с пушка на рамо и фенер в ръката.
Дяко-Какво си са разпял по никоето време така кахърно бре, малцинство?
Асен-Много ми е кахърно на душата, бе бащитице.Кмета ми вързал мечката в общината и вика: докато не платиш глоба ,Зюмбюла няма да видиш.Пък аз нали нямам пари, вика ,една седмица ша метеш централната част на селото като една временна заетост.
Дяко-Че какво толко е направила твойта мечка,че са я затворили?
Асен-Нищо не е направила Зюмбюла.То в тая държава ,тия дето правят нещо ,няма кой да ги затвори. И да го затворят, най -много за 24 часа да го затворят. Колкото по -голям золум е направил, толкова по- малко вързан го държат.Пък Зюмбюла е кротка като електорат, бе бащице.Добра като небесен ангел,чувствителна като учителка пред Кирил и Методий и брат му , хубава като циганка на панаир, умна като тъщата на кварталния.То като помислиш- не мечка, ами принцеса, бе бащице. Пък какъв гюбек хвърля като засвиря ... Сичките циганки като урочасани я гледат. Само дето кмета я вързва .Пък Бириджит Бардо от право на труд я лишава и на помощи иска да я оставя, в резерват иска да я набутва- като индианец на изчезване.
Дяко-Добре , добре, хайде сега отивай да спиш ,пък утре ша видим кво можим да направим.Шъ говоря с кмета , може да земе да я пусне.
Асен-Това хубаво ,ама мене как ше ма хвани сън, бе бащице.Аз като не съм до мечката си ,сънят бяга от мене като магаре на Тодоров ден.Че аз по- мога без циганката, отколкото без мечката ,бе бащице.
Дяко-Тогава иди и спи при нея в двора на общината.
Асен-Ходих бе бащице, как да не ходих. Ама пъдаря Гого не ма пуща при нея.Заповед имал от кмета. Че той мойта Зюмбюла пази повече от жена си ,бе бащице.
Дяко-В стопанския двор иди да спиш тогава. То щом Гого пази мечката, стопанският двор е свободен.
Асен-Добре бащице, там ша отивам .Ами ти що си с тая пушка по никое време?Самолета ли пазиш ?
Дяко-Стига задава въпроси ,малцинство, ами отивай да спиш- да не се оплача на кмета от тебе.
Асен-Щом казваш, като труп ще заспивам, бащице. И където казваш, там ша заспивам, пък ти кажи на кмета някоя дума ,само Зюмбюла да си зимам и като циганин с кабел бързо, бързо от селото ще изчезвам./излиза/
Дяко, след като се уверява, че Асен е изчезнал, се оглежда плахо и тихо дава сигнал като кукумявка.
Дяко-Кукумяу,кукумяу.
Пеню-/без да се показва/-Буу-бух. Буу-бух.
Дяко-Къде си бе, бухал рогати?
Пеню-Тука, под самолета! Схванах са от лежане.Отпрати ли тоя натрапник?
Дяко-Ох, едвам се отървах от него.Идвай бързо, че много работа ни чака .Пък и нощта ще си иде като пенсия за нищо време. Пеню-Дай сега да ударим по един гълток от твойта ръкия за кураж и да отлитаме.
Дяко-То,ако било толко лесно, аз сам щях да отлетя./дава му да пие/.Най- напред трябва да нагласим два стола, та да стигнем до кабината. Пък после, ако е рекъл Бог, отлитаме.
Пеню-Дай още един гълток, че чувствам как ма хваща стреса.
Дяко- Първо да вземим оборудването от коафьорницата, че без него за никъде не сме.
Отиват до бръснарницата и изнасят две торби.От тях вадят войнишки каски ,чадъри,противогази и каквото още са се сетили и е останало от времето, когато са били запас.Освен това за кураж си пийват до свършване на бутилката.С голяма мъка се качват на самолета и осветлението се оказва само върху тях в кабината.
Пеню-Че той няма кормило, бе Дяко.
Дяко-То и каруцата ти няма кормило, ама я караш където си искаш.
Пеню-Добре де, добре! Казвай кво да правим- нали си служил в авиацията.
Дяко-Слушай мойте команди.Уредите как са?
Пеню-Има някое и друго копче .
Дяко-Не са казва копче, ами азиес.Включвай ги всичките.
Пеню-Слушам шефе,нащраках ги.
Дяко-Запуск, почни !
Пеню-Буууу.Ууууууууу.
Дяко-Набра ли обороти?
Пеню-Незнам какво набрах ,ама като че ли полетях.
Дяко-Недей бърза ,ша направиш беля.Като нищо ша ни изтрепиш.Никакво излитане ,преди да сме пуснали клапите задкрилки.
Пеню-Пущай ги де, не издържам повече на земята.
Дяко-Пуснах ги ,освободи спирачките , дай газ и дърпай лоста към тебе.
Пеню-Кеф ,майка. Голям кеф- фърчим като волни щъркели на юг.Гледай само колко се издигнахме в тъмното.
Дяко-Така е братко ,голям кеф са нощните полети и не са за всеки.
Пеню-Накъде да брамчим?
Дяко-Карай внимателно ,че нямаме парашути.
Пеню-Чадъри нали имаме?
Дяко-Те са последна резерва.Свий сега към Африка - да ударим по един речен слон.
Пеню-Кат ше удряме слон ,да си ударим истински.
Дяко-Неможи!Ние не сме браконери.Нито можим да го одерем тоя слон ,нито да го изядем . Плюс тва, ако на хванат, че стреляме по него, ще ми земат ловния би5лет и такава глоба ще ми нахакат, че неможи и царя да ма опраи.Пък и най- важното : нямам сачми за слон.
Пеню-Що сте такива авджийте ,бе Дяко . Немога да ви разбера.Мене рибата клъвни ли ми на каквато и кукичка да е- вадя я като парашут.Пък вие все нещо ви е криво, сачмите били други,не бил сега сезона,горския бил наблизо,джепането било мокро...
Дяко-Хайде, хайде !Много знаиш, щото не си видял африканските горски.Те да не са като наште.Тяхните в тъмното никой не може да ги види ,щото са черни като нощта.Като ходели на вечерно училище ,даскалите все им пишели отсъствия, щото в тъмното неможели да ги видят.Ай си гръмнал- ай е изскочил пред тебе като дявол с белезници, пушка и цял кочан актове.Освен това там българския ловен билет я важи, я не. Затова слизаме, гърмим и веднага отлитаме ,докато не са ни усетили.
Пеню-Барем един фотоапарат да бехме зели, та да снимаме какво си пушнал. Да можим да са хвалим в село като са върнем.
Дяко-Утре като идем за риба, ша земим фото, да видим какво ще хваниш.
Пеню-Мойта е лесна !Аз да не съм аджамия - дай ми вода и съм я откъцал.Миналия път едно младо ми вика :дядо, как замяташ, та ти се хващат. Пък аз- нищо.Ше ти кажа, викам му.Кат го заклатя, в който крачол попадни -на тая страна хвърлям и кълве безоткатно.Пък то ми вика : Може ли да опитам и аз? Давай, викам му! Пък той след малко ми отвръща: Да, ама аз като го заклатя, той са дига нагоре. Тогава ,викам му, кому таковата търсиш на риба ?
Дяко- Стига приказки ! Гледай надолу, щото трябва да сме стигнали Африка.Огледай са под самолета дали не са е показала реката Нил.
Пеню-Право да ти кажа, мярка са отдолу някаква голяма ряка, ама не са вижда големи риби да са премятат по нея.Само някакви чифтове очи светят като китайски фенерчета с полу- изтощени батерий.
Дяко-Много ли са?
Пеню-Бая са . Даже достатъчно.
Дяко-Плуват ли?
Пеню-Не ,стоят на място.
Дяко –Значи са крокодили.Добре че не кацнахме тука, щото щяха да ни изедат заедно със самолета,и с каските барабар.
Пеню- Няма ли да ги гръмнеш?
Дяко-Ти ъкъл имаш ли бе ,Пеньо! Това чудо гърми ли са с чифте като

мойто ?За крокодила си трябва специална карабина,специално за нилски крокодили.Че той ,нилския крокодил ,има най-яката кожа.Тя си е направо бронебойна.Ти за какво мислиш са толкова скъпи обувките от крокодилска кожа Който веднъж си вземи такива обувки, цял живот с тях кара. И хем не ги сваля, хем здрави седят. И в наследство остават за следващите поколения.То ако остаряваха, човек в магазин втора употреба можеше да си намери.
Пеню-Що само мене караш да гледам надолу?
Дяко-Щото аз управлявам.
Пеню-Кога ша кацаме?
Дяко-Когато стигнем.
Пеню-Тогава да заметна една въдица в движение, да не са върнем без нищо.Поне някоя нилска риба да засека.
Дяко-Замятай, докато не сме подминали Нил.
Пеню-Не знам на каква стръв ще кълве.
Дяко-Замятай, че укасняхме.
Пеню-Ша пробвам на блесна, ръчна изработка.Не може да й устои.Ха гледай сега- още не съм метнал и клъвна.Намали малко да не я изтървем.Точно така, давай в кръг, докато я измъкна. Бре, че се дърпа пущината, като тъща от умрялка се дърпа.Обаче, честно да ти кажа ,точно като четеринайсет кила нашенски сом се дърпа! Ама не е случила на новобранец. Аз като като кахър от циганин ще я измъкна.