автор: Venis

На поляна гайда заруча,
Ежко завист го погна:
- Ще засвиря хубаво и аз
и мен да слушат във захлас.
На тревата легна туй ручало,
таралежът бързо го хванало:
- Не е тежко, ще го влача,
може и на гръб да го покача.
Както каза, тъй и стана,
после мъка го обхвана.
Гайдата не ще да свири,
не е лесно да се вири,
а както мяза вече на решето,
не става за игра и на детето.

Щом устата няма сопка,
завистта пак прави клопка,
вместо гордост на парад,
готов е низък, собствен ад.