автор: osi4kata

бе тежко време
само за поезия
и за любов
по време на холера

скимтяха оскотели
гладни песове
по здрач
небето беше черно
черно
от жегата
светулките полепваха
по камъните
като на разпятие
дървета
като хищници
приклекнали
изпиваха кръвта
на вятъра

бе тежко време
смърт край нас
витаеше
напук на всичко
ние се опивахме
от страст
и безпределно щастие
ний грешниците
сме разюздано щастливи
и смъртни
и отлитаме за ада
без страх
без свян
без капка угризение
бе тежко време
и на кладата
любов единствено
бе начин
за спасение