автор: GARVAN

ГЛАВА 26
- АЛКОХОЛИКЪТ -
Да се откаже пиенето, особено след като човек е пил дълго време, е меко казано трудна работа!
Треперене, изпотяване, раздразнителност и още ред други странични ефекти, пречат на човека да се лекува и да живее нормално. В това Георгиев се убеждаваше всеки ден. Впрочем да се живее “нормално” е доста неточен израз в случая. Почти всички алкохолици упорито настояват, че животът им не страда от системното пиене и че всъщност пият в рамките на нормалното. Повечето си карат така цял живот и чак накрая, когато цирозата или която и да е болест, настанила се в тях поканена от постоянното наличие на алкохол в кръвта, ги събори, си дават сметка, че всъщност животът, който са водили, изобщо не е бил нормален!
Нормален живот – за много хора, независимо дали пият или не, това са само купчина звуци лишени от какъвто и да е смисъл! Животът, в крайна сметка не си го избираме ние, а той нас! Такава беше гледната точка на Георгиев, до момента, в който не се събуди в една локва, на няколко минути път от дома си. Беше само по риза, разкъсана отзад на гърба, без обувки и без портфейл. Така и не можа да си спомни, какво е станало. Не ходи на работа четири дни. Вълчанов му носеше в апартамента натурални сокове и бульони, тайно от жена си. На петия ден, когато съзнанието му се проясни, се качи на едно такси и отиде до психодиспансера. След още ден му сложиха инжекция с медикамент, блокиращ разграждането на алкохола. Крайна мярка против болестта – порок, коя- то можеше и да го убие, ако пак реши да се поддаде на изкушението да пие отново!
След вечерята във Вълчанови реши да се прибере пеш. Имаше нужда да се поразхлади и да си подреди мислите. Много му се беше събрало за един ден!
Вървеше по мръсните тротоари и гледаше през витрините на заведенията и денонощните магазини. Отново го обхващаше едно, напоследък поизбледняло
чувство. Усети, че започва да се поти. Някаква компания излезе със смях от едно ресторантче и весело започнаха да спорят дали да хванат такси или да си ходят пеш.
Георгиев им завиждаше. Завиждаше им, защото не можеше като тях да седне в някое заведение и като човек да си поръча първо аперитив, а след това, с вечерята, вино или бира или каквото му се пиеше! А в момента му се пиеше много! Много....
Спря се си се загледа в шумната компания, отдалечаваща се по улицата. Още някакви хора излязоха от заведението и се спряха на тротоара, почти на ръка разстояние от него. Явно чакаха такси. Без да разбере как стана това, Георгиев се оказа в ресторанта.
- Добър вечер! - поздрави го един сервитьор, минаващ наблизо с табла в ръка.
Георгиев го изгледа, сякаш го беше напсувал. Наоколо всички изглеждаха щастливи! Само той не знаеше какво прави там, нелепо стърчащ насред ресторанта като ненужен телеграфен стълб. Телефонът в джоба му иззвъня. На дисплея светеше името на Папаташки.
- Да, кажи!
- Да, кажи! Така ли се поздравява приятел!? Кой те е възпитавал!?!
Гласът на експерта по улики звучеше много бодро
за тази част от денонощието.
- Ти да не си някъде на софра?
- Не! Не съм! Момент да изляза навън. Сервитьорът, който го поздрави, мина отново с отрупана с питиета табла.
- Кажи, Папаташки. С какво мога да съм ти полезен по това време?
От другата страна се чу самодоволен кикот.
- Не ти на мен, а аз на теб и на цялото общество! На няколко нокътчета от отрязаните ръчички на оня педал Главоча има перфектни отпечатъчета от нечии пръстчета! Какво ще кажеш? Заслужих ли си една почерпка с кадаиф и боза?
С усилие Георгиев се въздържа да не го напсува на майка!
- Да! Наистина си заслужи почерпката! Искаш ли да те заведа на публичен дом? Сладкарниците вече не са на мода! – Папаташки пак се засмя. – Започна ли проверка на кого може да са?
- Да, сега проверяват всички, с които е бил в заведението. Твърде е вероятно отпечатъците да са някой от тях, но..... Утре в осем и половина имаме обща
оперативка. Баташки ми се обади да ми каже. Каква чест, а? Имах чувството, че и през телефона ми мирише на алкохол.....
- Нещо друго? Късно е, а и съм доста изморен.....
- Ми да уточним в кой бардак ще ме водиш утре. За друго не се сещам.
- Добре, чао! И благодаря!
- За кое бе...
“За това, че ме извади от ресторанта!” – помисли си Георгиев.
- За това, че ме държиш в течение на разследването. Много професионално от твоя страна! Айде до утре!
Бързо затвори телефона. Папаташки беше страхотен професионалист и много готин пич, но имаше един недостатък – беше много бъбрив! Можеше да го държи на телефона до сутринта! Нещата ставаха още по-странни! Да убиеш някого и да не ползваш ръкавици!? Да си носиш електрошок, белезници, лейкопласт, с който да залепиш устата на жертвата, трион, с който да го убиеш, а да не си носиш ръкавици! Странно! Най-вероятно ще излезе, че отпечатъците са на някой от компанията му!
Реши, все пак, да си хване такси. Трябваше да се наспи хубаво!