автор: mariq-desislava

Донесете ми съвест,
за да се оттича сърцето ми
от перваза и да го забравя.
По ребрата на зимата
нека залази духът ми отнет
и ветровете да го кълват.
Донесете ми кръст-
от него да споря за светостта,
избухнала в простора.
След това сама на него
ще се закова и очевидците
ще страдат малко,
но затова пък искрено
и както могат.
Донесете ми душа
да я разпростра над света
и всички ви да завия.
Тогава мога да се върна
в затвора си дъждовен
и да ви вливам изкупителни
дози човешка природа.