автор: sol_lam

Във бронза на лятото
потапям лицето си,
посипвам ръцете,
врата, рамената
до лъскав златисто-брокатен отблясък.
Запалвам си залеза,
лягам на сянка
под твоята сянка
фантазно разперена
и вдъхваща медния
мирис на кожа
от моето тяло под себе си;
с вперени зеници
попадаш в сърцето ми
и то се обагря в горещ кехлибар
докато застивам
в мечтата да бъда за теб
скъпоценност,
а ти да гравираш по мен
денонощно.