музика
Тротоарите имат восъчни сърца,
по които мислите са слепнали
с упоритост недостижима
дори за капналите ни умове.
Тишината е хрипкава
и издута от тихите ти ръце.
Със сипаничевите повеи
на мъдростта разговаряме
и ни е цветно,
цветно,
до отмаляване.
Наближи ли да завърши нощта
зловонните паузи на ума
прогарям с желирани устни,
вените ми спират кръвта
и я завързват на бодливи възли.
Гърчи се плътта ми наелектризирана
от залезни викове:
"Късно е за умиране..."