автор: alabross

Хрумна ми да ти посветя
стихотворение.
И се зарекох да стане хубаво:
не е задължително да бъдеш гений,
щом си достатъчно влюбен.
Но любовта излезе високо чувство.
Как да го изкача с думи,
та стихчето хем
да не стане изкуствено,
хем да не бъде албумно?
Писах, късах и хвърлях в кошчето –
не можех и ред да скалъпя.
Бягаха ми сякаш нарочно
не само думите,
а и ти, скъпа.
И добре, че не паднах
докрай в капана
на яловата амбиция,
където парят истински рани,
но прелитат хартиени птици.
Развръзката беше съвсем различна:
ти се яви
и светът се засмя.
И когато просто изрече:
„Обичам те!”,
Ерато грейна сама.