автор: abonat

В гората, до елхичка млада,
сърничка крехка чакаше в засада –
притихнала и сгушена в трънака,
готова да премине във атака.

И ето – от шубраците край яза
ловец наперен гордо се показа.
Сърничката за миг уши изопна,
със зъбки тракна и с крачета тропна,

наежи се и ловко със копита
сух пясък във очите му изрита,
а той изпусна своята манерка
и слисан завъртя се като перка.

Ракията в тревата заклокочи,
сърничката връз него смело скочи,
ловецът падна, и от изненада
се цапна сам във зъбите с приклада.

Сърната, гневно сбърчила муцунка,
с крачета по челото му задумка,
и той, хриптящ, изгубил сетни сили,
глава отпусна в някакви бодили...

Щастлива тя от шапката му мръсна
ловджийското перо тогаз откъсна –
че днес, сърнето, нейното дете
рожден ден има и навършва две:

тя торта от листа ще му направи,
гарнирана със шикалки кафяви,
а на ловеца победен перцето
ще бодне на сърнето на челцето.