Любовта е такава,
каквато е още:
сладко
в бурканче
от детско пюре.
Да си гребваме, скъпа,
в зимните нощи,
за да може и лятото
да не умре.
Да си гребваме
с малката нощна лъжичка,
че Голямата става за всяка уста.
Любовта е пиеса
в четири срички
с главна роля за двама,
ключ
и врата.
Тя е толкова скъпа,
че нищо не струва.
Тя не рипа по свирка,
не ляга по план.
Постоянно започва
и свършва на нула.
Който става за нея –
му е таман.
Любовта е една
ягодова поляна.
От умора надвити,
заспиваме тук.
И понеже щастливият
сън е за двама,
се сънуваме един друг.