автор: m_space

Ще е справедливо, но недей да ме кориш..
Аз толкова изгреви до вчера разпилявах
и толкова пъстрокрили красоти
угасваха в дланта ми - невидяни...

Не ме разпитвай колко слепота
е имало във дните ми лазурно-сини..
Аз нямам спомен за това,
защото ме е срам да си помисля..

Защото капките от лед
гнездо си бяха свили във мечтите
И аз вървях незнайно накъде,
тръгвах, лъкатушех или спирах.

Жалко...Но недей да ме кориш..
Въпреки, че малко ще е, зная.
На "закъснелите" им стига този миг -
до живот да им тежи за пропиляното...