Тръгнала е тя с него,
оставила роден край
не в името на его,
а в името на обич май.
И приятели, и роднини
тя напуснала е там
и тринадесет години
живяла е в любовен храм.
Щастието им било
подслон за техните души,
Обичта им била дърво
с плодове – дечица чудни.
Ала за тринадесет години
В родината си да се върне не успя -
забраните на черна власт
на границата нея спря.
Предложиха й варианти два -
да пътува без да се завърне
Или да остане в Гaза
без границата да премине.
Ала тя избрала любовта
С палестинеца и със децата.
Но смъртта изпрати й покана
в писмо със пощальон ракета -
в Гaза да остане тя
с едно от своите деца,
под черна пръст да лежи,
а той сам да е в дните си.
Любов с смърт в Гaза
вървят ръка за ръка,
а хубавата укрaинка
между тях вървя.