Някой тази нощ превързвал е сърцето ми,
окървавено вчера от взрива..
И разпилените от мен парчета
някой е събирал във дъжда..
А последно помня, че угасвах..
Като гръм уцели ме снаряд
и утихна всичко, а небето ясно..
Заспивах ли, умирах ли,
не знам...
После клоните на утрото посипали
върху очите ми загадъчна роса..
Събудих се...Наоколо пак взривове,
а аз със стоплена душа...