автор: alabross

Здрасти, скъпа!
Пиша ти от Унгария.
По-точно – от Будапеща.
И тук зимата е в разгара си,
а вятърът е насрещен.
По средата на моста Сечени,
пазен от четири лъва,
аз съм еднакво далече
от миналото и бъдещето.
Дунав е толкова неподвижен,
че накъде тече
от бреговете му
не се вижда.
Пък и какво значение…

По талвега между Буда и Пеща
гордо се носи шлеп.
А аз за „Радецки” се сещам,
макар че мисля за теб!
„Ах, утре като премина!...” –
идеал, излят
на един дъх.
В него има скъпа родина,
любима, майка
и кървав връх.

Духа вятърът
с пълни бузи
и разпилява думите.
Късно е, късно е за илюзии.
А как
ми се минава Дунав!
Но аз съм тук само на гости.
Като му дойде времето
ще мина оттатък моста:
най-много
да е студено.