автор: Evil_Yosha

Има дни и особено нощи
в които ми се мълчи,
а думите са капан-ръждясал и скърцащ,
в който се приклещват
проклетите мозъчни импулси.
Има думи,които не достигат
за пъзела на тези дни,
защото им липсва звученето
на чанове,защото имат само
ехото от глухия тътен
на мислите ми-трошливи,
трънливи и уморени от прескачане.
Демоните,които галопират
около мен са реални
до последната гънка на дрехата си
и ги каня на чаша бърбън,
а те ехидно и бясно я чупят
в обиталището ми.
Има дни,заклеймени и бездумни,
след които гласът ми скърца
като пантите на дядовата ми къща
Има дни.....