автор: alkaltchev

Това самотно връщане към себе си
и този безпощаден монолог
на подивяла искреност…

Когато търся зрялото зърно
сред плявата на полуистини…

Когато се прибирам уморен
от думи изприказвани безсмислено…

Когато виждам как и тоя ден
се дави в океан от лекомислие…

Когато чувствам как боли страхът,
че има още нещо недовършено…

Когато зная, че и моя път
пред тръните на злобата извърта…

Когато от душата ти крадат,
а в мозъка със ноктите човъркат…

Това самотно връщане към себе си,
дали ще ни помогне
да се срещнем???