автор: Glarusa

Когато...
Хората минават покрай теб,
а ти не виждаш силуети.
И само стъпките отминали
напомнят, че си тук.

Когато...
Вятърът е спрял да свири...
мелодиите си в ушите ти,
а виждаш само как подгонва
набръчкани найлонови торбички.
И рошав си, не си усетил
как той играл е със косите ти.

Когато...
Знаеш че си сам,
а толкова не искаш да си го признаеш.
Когато искаш да крещиш,
а вместо туй ридаеш...

Когато...
Времето отлюспва ти мечтите,
и чувстваш се кочан
от зелка, кълцана със брадва
Когато...
... мисълта за самота
единствено те радва.

Когато...
Виждаш как приятели
отиват си със дежа вю.
Когато...
Мислиш си,
че дъното е близко,
а разни там предатели
протягат ти ръка.

Когато...
Всичко е еднакво и циклично...
И осъзнал си, че животът е
кардиограма.
Когато...
Потопен си в битие безлично,
живуркайки за шибана
прехрана.

Когато...
Мислиш си, че няма.
НЯМА....
Когато...
Няма...
Няма...
Няма...

Оправяш се...
Летиш...
Да кацнеш
и...

Когато...
пак...
Минават хора покрай теб,
а ти не виждаш силуети...