автор: alabross

Мъгливо есенно поле.
Настръхналите мишелови
са свили нокти и криле,
но да плячкосват са готови.
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя сядат
и сто отключени гнезда
чернеят в тях като предадени.

В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
но няма да те заслепи,
ако обърнеш гръб на хълма.
Бостанското плашило – кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне.

Освен неутолима скръб,
не съществува друго чувство.
Добре, че някой ти е скъп,
за да преминеш тази пустош.