Трябват ми само седем бои
да нарисувам зимата.
Я колко хубаво й стои
бяло с яка от синьо.
Между лилаво и резеда
мацвам петно от охра –
и водопадите без вода
падат от моя покрив
Знам, че не може
хептен без кръв
и си запретвам ръкава.
То червеният цвят е такъв –
даром капка не дава.
Грабвам от слънцето
сноп лъчи,
за да ми стигнат до утре,
и го заплашвам да си мълчи,
че ще му пратя мутри.
Ето го образа на снега –
бял и от верен по-верен.
Нека опита някой сега
да го изкара черен!