автор: amadeus

С тишина е изпълнен съня ти.
Тишината вали покрай тебе.
Тишината се стели по пътя.
Тишината съня ти обсебя.
В тишината окъсан, одрипан
бявно теглиш каруца прогнила.
Твойта орис - живота съсипан,
сред каруцата дреме унило.
В шепи капчици стискаш на радост,
а в очите - море от тъга.
Душата кипи ти, изпълнена с младост,
сърцето сиротно гори в пустота.

Отваряш очи. Вън отдавна вали.
Рояци снежинки се стелят по пътя.
Сърцето отново тъй странно боли
сякаш и то е видяло съня ти.