Какво да правим с останките
от влеченията,
с отпадъците от вечерта,
с остатъците от вдъхновението,
с отломките от любовта?
Виж, снегът е затрупал всичко,
но всичко
остава там – под снега.
Щом аз се излъжа, че ме обичаш,
и ти ще ме излъжеш така.
Знам, че не вярваш
на дядо Коледа,
но не защото го има.
Едното ти око ще се моли,
а в другото ще грее зимата.
Който е истински, нито мами,
нито прилича на друг.
Когато се правиме, че го няма,
той наистина не е тук.
Може би затова Рождество
е по-голямо от Възкресение.
Аз вярвам в коледното дърво –
игличките му
са впити в мене.