автор: Verdji

В един далечен ден,
преди да бъдеш ти роден.
Бог се сети и реши
свят за теб да сътвори.
Вежди Той присви и рече:
"Нека бъде светлина!"
Светлината мигом блесна -
скри се всяка тъмнина…
Стана светло, после тъмно,
първо ден и после нощ,
тъй започнал е света
с дума казана една.

После Бог така изрече
светлосиньото небе
и земята пъстроцветна -
кръгла топка всред света,
без ръце и без крака.
И водата бистра бликна
пак чрез думичка една.
Бог тогава се развихри
с най-чудесни чудни мисли
и започна да нарича
всички земни дървеса:
бор, бреза, върба, ела.
Всички вкусни плодове:
круша, ябълка и слива,
ягода, малина и къпина,
даже мандарини, портокали
цели острови с банани.
И цветята не забрави,
тъй красиви ги направи -
бели, жълти и лилави,
толкова различни и уханни,
та когато някого обичаш
с цвете ти да го накичиш.

Стана вечер, стана утро
беше тихо, пъстро и уютно.
Бог обаче се замисли
и погледна към тревата,
там видя каква ще е бедата -
капки ледени блестяха,
бяха клюмнали цветята.
"Трябва малко топлина,
слънце Аз ще сътворя.
Хм, ще трябва и луна,
нощем да ги води тя."
Пръсна също и звезди -
милиони мигащи очи.

После плана взе в ръце -
време е живот да потече.
Пусто е това море -
трябват риби, трябват раци,
разни миди със калпаци
и акули и делфини,
даже риби хвъркокрили.
Във небето пъстроцветни
птици с много нови песни.
По земята виж сега
идват нови чудеса:
Лъв с лъвица под ръка
със величие пристъпват,
стройна зебра на райета
галопира в пируета,
банда весели маймуни
се замерят със кратуни,
тигър страшен и опасен
се промъква крадешком.
Куче весело полайва
търси някой за игра,
котката преприда мисли,
може би чорап плете.
Зайчета с ушички бели
хрупат моркови червени.

И започна веселбата
цяла засия земята.
Бог обаче не престана
да твори и сътворява,
но какво добро се случи
пак, на следващия ден
друг път с теб ще разберем…