автор: GARVAN

ГЛАВА17
- ТОЙ -
Събуди се почти стреснат. Нещо му се губеше! Нещо беше забравил!
До него спеше приятелката му. Не беше станала, както очакваше, че ще направи, след като го изчака да заспи. Не, не беше това! Нещо наистина не беше както трябва! Всичко тази нощ беше минало, както се казва по ноти, въпреки че до голяма степен беше импровизирано. Да, беше забравил окървавения трион в багажника на колата, но това не беше проблем! Никой нямаше да го види или намери там, пък и нямаше кой да го търси точно в неговата кола! Нещо му убягваше!
GSM-ът му затананика нежно на шкафчето. Не беше сигналът за повикване, а за напомняне. До него тя се размърда. За малко мелодията спря, за да се повтори след няколко секунди. Побърза да отвори директорията за напомняне, за да не започне сигналът отново и да я събуди. Веднага си отдъхна. Просто беше забравил, че тази вечер имаше среща с един познат. Щяха да говорят за вилата, която дъщеря му и зет му искаха да си строят. Усмихна се, когато човек е сънен съзнанието му е склонно да преувеличава проблемите!
- Ехооо...наспа ли се?
Гласът и беше сънен. Пръстите и зашариха по гърба му.
- Какво гледаш в телефона?
- Добре, че си записвам в органайзера, какво имам да правя....
- Намекваш, че не си върша работата както трябва ли?
- Нееее......не се заяждай! Имам среща тази вечер. Досада.....
- Тогава недей да ходиш. Ти днес на работа не ходи и отложи толкова важна среща.... отложи и тази! Ако не е толкова важна, разбира се.....
- Изобщо не е важна! Не искам в един ден да отлагам две срещи, на лошо е.
Тя се засмя леко, още завита до брадичката.
- Откога стана суеверен?
- Не съм, но не искам да отказвам на човека. Задължен съм му....
- Върви тогава, но да не кажеш утре, че пак си болен! Имаш много, страшно много работа!
Той се обърна лице към нея и я целуна светкавично по носа.
- Нали затова съм събрал най-добрия екип в България, а тебе съм те назначил да го контролираш!? Вие ще работите, а аз ще си клатя краката!
Засмяха се целувайки се.
- Срещата е чак към седем, така че имаме достатъчно време.....
Не успя да продължи. Целувките и го накараха да млъкне.