автор: shtura_maimunka

Една луна в прозореца ми гледа,
намигва хитро и мълчи,
напомня ми за хубавите слънчогледи
през лятото,които ти ми подари.
Как тичахме по горската поляна,
като деца щастливи и засмени,
ръката ми,как нежно хвана,
прошепна,че си влюбен в мене.
Започнаха копнежи луди-
летяхме,чак до седмото небе.
В стомаха пърхаха ни пеперуди,
сега се питам-истина ли бе?!
И вече толкова години...
аз пак съм същото дете,
но,няма вече пеперуди,
в стомаха,нещо ме боде!