автор: Lachistata

не знам защо започвам
не знам къде е точката
нещо в мен крещи
и рикошира
като ек от пистолетен изстрел
шлифованите диаманти отразяват
светлината правилно
пеперудите с крилете си
създават илюзия
за многоцветност
нахвърляните думи
по случайни листове
разказват подсъзнателно
парапетите на мисълта
прескачам с дълъг скок
оградите преодолявам
и нивите от ръж ме чакат
дали на север е смъртта
кои ли лодки ще отплават
натъпкани със колко хора
и какви
кога ли дните
ще развържат възела
на сложните въпроси
прииждат всички звездобройци
и чакат затъмнение
пулсира виното в кръвта
бодлива тел
в сърцето на копнежите
сред всички други имена
аз имам име на любов
останалите ще почакат