автор: Wendy

Не се яви измисленият рицар...
А бялата му кранта остаря.
Джуджетата във джунглата се скриха.
Да ги намери никой не успя.

Минаваха клошари, лешояди...
И всеки си откъсваше по залък.
Не им се сърдех- бях добра и млада,
готова да обичам. И да давам.

И вярвах, че доброто ще се помни.
Наивност, деформирана до глупост.
Предаваха ме песове бездомни,
реки от рани наноси натрупваха.

Усмивките безследно се изтриха.
Животът крета във шинел закърпен.
А любовта, във ъгъла изтикана,
ни гледа чужда,жалка и объркана...

Но в мен живее дрипава надежда,
че Росинант наследник ще си има.
Че Принцът пази звездните одежди.
Че Пролет ражда всяка дълга зима.