автор: mariq-desislava

на ANG, заради Котката на Шрьодингер
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=82788
...

Аз отдолу
се заричам
в подземното ти щастие
да възкръсна,
да изтръгна
щипещите
вселенски дула
и вярата да изтрия на етапи
под свещените пръсти
на вечността
Камъни ще втривам
в утробата на времето
и току- виж родила мен
Езикът ми е вцепенен
от жилавите молитви,
които ми пееше
на разсъмване,
а аз бях
в теб
и извън теб
Къщата ме настъпи,
едва не оживях,
колко хубаво било
да си в полусъзнателен мрак,
    докато гневът не се парализира от страх
Тридесет туптения на сърцето избегнах
за моите тридесет години,
януари чука по челото ми
и етерно ме изпразва
от халките на търпението,
    докато не се превърна във вещица и грях
Твоето отсъствие пъди всички сенки
в мускулите и речните ти думи
абортират смисъла на любовта,
заседнал помежду ни,
    докато едва оцелели се молим за дяволски прах
Ялов ми е патосът, с който
те лъгах, че светът е корав
и не му пука за нас
Утайка съм,
на дъното ти седя,
    докато се пилееш по мен в екстаз
Зимата е прекалено топла,
а ти си тъй неизлечим,
и езически,
и крехък,
и изцеден
Дните са тъй дълги,
    докато не се появя като знамение
или като райски газ
Има само двадесет ангели на този свят
Десет спят
Девет играят
Само един чете това
Ти