Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: RadaRos
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13938

Онлайн са:
Анонимни: 366
ХуЛитери: 1
Всичко: 367

Онлайн сега:
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСнежинка на носа по Коледа
раздел: Приказки
автор: pc_indi

Първото нещо, което Мърфи видя щом се роди в двора на старото училище, беше малкото момче с червено носле, или по- точно- светло зелената му ръкавичка с разноцветни пръсти, с която даваше леко вирната посока на морковеният му нос.
- Страхотен е! - каза майката на момчето с червено носле- също червеноноса, като го оглеждаше критично- възхитено изпод плетената си козирка.- Какво ще кажеш, да му сложим и едни слънчеви очила? Йеее! Виж колко важен вид му придават! Същински бизнесмен... Или филмова звезда...
После дълго му се радваха и подскачаха около него, докато червеноносата майка не каза:
- Време е да се прибираме! Утре пак ще дойдем да видим Мърфи...
- Не можем ли да си го вземем в къщи?... - запротестира малкото момче с червено носле- Ще го сложим на балкона...
- Не може, миличък... - беше категорична червеноносата майка- Само ако опитаме да го мръднем и...ще се развали. Тук му е добре... Пък и ще идваме да го виждаме...
- Веднага щом се събудя! Обещай! - бършейки лицето си с вече мръсната ръкавица, подсмърчаше малкото момче с червено носле и вече мърляво личице.
После дълго се обръщаха и му махаха с ръце. Мърфи не можеше да помръдне ръцете си, но се опитваше да им се усмихне с направената му от сухи листенца уста, додето се изгубиха от погледа му. Така за първи път позна тъгата... През останалата част от деня наблюдаваше и опознаваше с интерес заобикалящият
го свят. Всичко беше бяло и пухкаво като него... Идваха и други момченца и момиченца с червени нослета и бузки, радваха му се, вземаха му за малко назаем очилата, пробваха ги, правеха смешни гримаси и бърбореха... Прелетяваха край него и премръзнали врабчета, които Мърфи се опитваше да заговори, но... те може би се страхуваха, защото, цвърчейки, бързо се устремяваха далеч от него, в небето. Късно през нощта до него се приближи огромно черно- кафяво куче. Опря топлата си и влажна муцуна в Мърфи, подуши го, заоглежда го... Тогава Мърфи позна страха...
- Мммм...кой си ти?- попита черно- кафявото куче.
- Аз съм...Страхотен и важен бизнесмен, и филмова звезда Мърфи- отвърна Мърфи.
- Ха- ха! Бау! Вярно ли?! - засмя се черно- кафявото куче.
- Ами... така казаха малкото момче с червено носле и червеноносата майка... А! И Същински! ...
- Ха- ха! Ама разбира се! - продължаваше да се смее черно- кафявото куче.
Тогава Мърфи за първи път започна да усвоява обърканото, глуповато и обидено изражение.
- Виж сега... Трудно е да ги разбереш хората... - каза важно и с лека нотка на отегчение черно- кафявото куче и приседна до Мърфи- Понякога са много готини, но понякога... не наричат нещата такива каквито са и можеш да се объркаш... Все важничат и правят разни неща... Подражатели... Споменаха ли случайно думите " снежен човек " ?
- Май не... - опитваше се да си спомни Мърфи.
- Ето- виждаш ли? - продължи черно- кафявото куче- Нарекли са те как ли не, но са пропуснали да споменат най- важното- истината. Защото, приятелю, ти си... снежен човек... Виждал съм и други като теб. Когато е много студено и е натрупал сняг - както сега, децата с червени нослета обичат да правят снежни човеци като теб... А когато слънцето е в добро настроение и се задържи на небето, тогава... - тук, черно- кафявото куче замълча...
- Тогава какво? - попита Мърфи.
- Хей! Време е да тръгвам!- каза черно- кафявото куче и се изправи - Харесваш ми, Мърфи! Ще мина пак скоро и ако си тук, ще си побъбрим отново!
Мърфи остана замислен над думите му и в очакване на... " Веднага щом се събудя! " Така позна очакването... Така разбра, че на хората вероятно им е необходимо дълго време за наспиване... А кога видя да се задават малкото момче с червено носле и червеноносата майка, позна и радостта.
- Тук е! Не са го развалили!... - подскачаше край него малкото момче с червено носле и внимателно го прегръщаше през снежните рамене.
Мърфи за кратко се почуди кой и защо би могъл да го развали, но толкова се радваше ва усмихнатите им червеноноси лица, че бързо прогони тази мисъл.
- Ммм... Толкова е миличък!- чуруликаше момченцето, опряло буза в неговата- Наистина ли не можем ад си го вземем у нас? Като си тръгнем после, ще остане самичък и... ще ми е много мъчно...
- Хм... - замисли се червеноносата майка- Какво ще кажеш да му направим една приятелка? Така няма да е самичък...
- Наистина ли?! Хайде!- развълнува се малкото момче с червено носле и двамата ентусиазирано затъркаляха топки сняг. Потупваха, заглаждаха, оформяха... Тогава Мърфи видя как хората важничат, подражават и правят разни неща... Не след дълго приятелката на Мърфи бе почти готова... Червеноносата майка скъса украсата на ключодържателя си- навързани сини мъниста с малки, черни точици в средата на всяко; избра две от тях и...така приятелката на Мърфи получи своите очи. После, червеноносата майка накъса снопчета тънки клонки от близкия храст, с които посадиха леко щръкнала косичка на снежната дама. На места, по храстите бяха останали бели топчета някакъв цвят, малко по- големи от грахови зрънца... От тях й направиха копченца и герданче.
- Като перлички са, нали? - каза червеноносата майка- А тя е...прекрасна!
- Много е миличка!- радваше се и малкото момче с червено носле.
- Как да я наречем? Имаш ли някаква идея?- попита майката малкото момче. То сбърчи червено носле, наклони глава, замисли се и накрая каза:
- Моника?
- Чудесно!- каза червеноносата майка- Мърфи вече има своята прекрасна приятелка- Моника!
Тогава Моника за първи път се почувства красива, а Мърфи позна вълнението и си каза, че хората може и да важничат и подражават, но явно бяха и " готини" - както се изрази черно- кафявото куче; каквото и да означаваше това...
Вече бе започнало да се смрачава. Вечерта с леки стъпки се спускаше по белите драперии, когато малкото момче с червено носле и червеноносато майка си тръгнаха. Тогава Мърфи отново видя тъгата, но този път тя беше съвсеме, съвсем мъничка. Вече познаваше онзи момент- " Веднага щом се събудя! " , както и един съвсем нов- " Сега няма да е сам... " .
Ако можеше да помръдне съвсем мъничко, щеше да докосне Прекрасната Моника- толкова близо беше до него.
Тя, от своя страна, наблюдаваше с изумление и интерес в мънистените си очи заобикалящият я свят, както и подобният на нея бял господин, който намери за стахотен, но който явно беше много важен, защото нищичко не казваше. Накрая не се стърпя и забърбори:
- Здравей! Може и да не си забелязал, но... аз съм твоята приятелка Прекрасната Моника. Имам герданче като перлички и същите копченца...
- Ха- ха! Бау! Вярно ли?! - засмя се Мърфи, подражавайки на черно- кафявото куче, но като видя, че Моника също започва да усвоява обърканото, глуповато и обидено изражение, веднага се поправи:
- Хей, не се сърди! Разбира се, че е така! Аз съм Мърфи и ... според малкото момче с червено носле и червеноносато майка, съм Важен и Същински бизнесмен и филмове звезда, но... черно- кафявото куче кеза, че не съвсем така... Че хората подражават , важничат и правят разни неща, но са и готини и...че аз, а сега- и ти, сме снежни човеци... Кагато паднел сняг, хората обичали да правят подобни на себе си човеци. А когато слънцето е в добро настроение и се задържи на небето, тогава... не разбрах какво точно става, защото черно- кафявато куче бързаше за някъде и не можа да ми каже... Но мога да ти разкажа за врабчетата, за другите малки моченца и момиченца с червени нослета и за всичко, което познах преди да ... Преди да направят и теб...
- Да! Да... Разкажи ми!- каза радостно Моника. На лунната светлина мънистените й оченца светеха като малки, сини звездички.
Духът на старото училище, който бе поседнал наблизо, слушаше бърборенето на снежните човечета и се усмихваше в дългата си, бяла брада.
- ... И... знаеш ли какво... - каза Мърфи на Моника- Хората може и да важничат, и да не казват винаги истината, и... аз може би съвсем не съм Страхотен, нито Важен, нито Бизнесмен, нито Същински, но... за теб казаха истината- ти си Прекрасна! И...може би, не можах да ти разкажа само за " Така няма да бъде сам... " ... Защото, в нощта преди " Веднага щом се събудя! " , мисля, че разбрах какво имаха предвид малкото момче с червено носле и червеноносато майка... Радвам се, че си тук, Прекрасна Моника!...
- И за теб са казали истината!- каза развълнувано Моника- Съвсем Важен си! И съвсем Същински, и съвсем Страхотен! И...нямаше да знам колко съм Прекрасна, ако не се виждах в твоите важни, същински и страхотни очила, и...може би съвсем нямаше да ме има... И... ми е прекрасно, че си тук!

А когато слънцето се оказа в добро настроение и се задържа на небето, и Мърфи виждаше как Моника се смалява, и чувстваше себе си все по- малък, неважен, и несъщински, ... се досети ,че може би е дошло онова " Тогава..." , за което спомена черно- кафявото куче, но което не можа да обясни, защото бързаше нанякъде... Едно от нещата, които Мърфи не бе разказал и обяснил на Моника, бе какво е болка. Може би, защото не я бе познали, или защото всеки я познаваше сам... Той я позна, когато изгуби от поглед мънистените й очи и видя, и усети разпадането...



После... Малък, син влак с изрисувани снежинки по прозорците и вратите ги понесе нанякъде... Тогава Мърфи разбра, че започва да познава нещо друго, което не знаеше какво точно е, но определено беше и важно, и същинско, и... прекрасно! Можеше да се движи! Можеше и да държи здраво ръката на Моника, когато една огромна снежна госпожа със сламена шапка и копринено шалче с брокатени нишки за малко да я понес заедно със себе си някъде в тълпата.
- Ти разбра ли какво стана? - мигаше мънистено и объркано Моника, стискайки силно ръката му, като се опитваше да надвика снежната врява- Аз нищо не разбирам...
Малкият син влак си движеше с такава скорост, че Моника и Мърфи едва и за кратко можеха да зърнат прлитащите край прозореца причудливи снежни пейзажи. Когато малкият син влак внезапно спря и отвори врати, снежната врява и суматоха достигнаха такива височини, и настана една блъсканица... Но ограмната снежна госпожа със сламена шапка и копринено шалче с брокатени нишки самоотвержено понесе тълпата пред себе си и всички дружно се стовариха на перона. Озоваха се на малка, приветлива гара, чиято сграда бе покрита с дебел снежен калпак, а прозорците й светеха с мека, примигваща светлина. От покрива се спускаха два синджира, на които беше окачена месингова табела с надпис " Снежниград" .
- Не се блъскайте, моля! - Сериозен снежен човек с бомбе, малка вратовръзка и заскрежени мустаци посрещнаМърфи, Моника и останалите пътници от малкият, син влак. - Заповядайте и се настанявайте в салона на гарата! За всеки има чаша топъл сладолед... Влизайте и се настанявайте!
После се обърна към фина, снежна дама с тюркоазена воалетка и блестящи копчета в същия цвят по белия жакет:
- Госпожице Снежина, помогнете на новодошлите да се настанят и получат своите напитки, а аз ще събера метлите, които не са много , ще ги приготвя за изпращане в склада и идвам...
Моника отпиваше внимателно от топлият си сладолед с дъх но виолетки, дискретно оглеждайки " новодошлите" . Усмихна се мило на малкото снежно хлапе срещу нея, което недоволстваше и мрънкаше за нещо, а то й се оплези и продължи шумното си занимание. Но госпожица Снежина му даде пакетче скрежети и то се зае с тях укротено.
- Готово! - влезе най- сетне при тях сериозният снежен човек с бомбе, малка вратовръзка и заскрежени мустаци- Така... - прочисти гърло той и каза: -Първо, искам да ви поздравя с Добре дошли в Снежниград! Аз съм Вилатов- същински кмет, представляващ нашето градче- градът на снежните човеци. Снежниград е основан преди много, много години от първите направени и пристигнали тук снежни човеци. В градският музей са запазени метли, копчета, аксесоари и други предмети, принадлежали на тези първи снежни човеци. Трудно е да се каже какво е подтикнало хората към направата ни, но е факт, че снежният човек е емблематична фигура в зимните пейзажи и любимо занимание за деца- хора и възрастни- хора. Това, което те не знаят обаче е, че когато времето се затопли и снегът започне да се топи, снежните човеци идват тук- в Снежниград, където се трудят за продължаване и обогатяване традициите, културата и историята на снежния човек. Другото, което хората не знаят е, че снегът се произвежда именно тук- в Снежниград. Сами се досещате за изключителната важност на снегопроизводството и значението му както за нас, така и за целия свят. Всички обаче , мисля усещат кризата в това производство. Все по- малко сняг се произвежда, все по- трудно се разпределят по райони ограничените количества... Едва достига за доставка по Коледа, когато сняг трябва да има. От централата на Дядо Коледа са сериозно обезпокоени. Липсата на на сняг затруднява придвижването на шейната и обърква още много неща... Снегът е очарованието на зимата. Без бялата си феерия, тя не би била себе си... В същото време, едва ли някой се дава сметка колко сложно е това производство... И за недостигът на ценни ресурси... За да бъде снегът автентичен,е нужна направата на снежинки, които го образуват. Всяка снежинка е фина дизайнерска изработка и всяка е уникална. Но това, което е необходимо за всяка , е една специфична бактерия, наречена pseudomonas syringae , около която се изгражда кристалната структура. Проблемът е в това, че трудно се набавя тази бактерия, а ползването на заместител не е решение, защото резултатът след това, е нетраен сняг, с не достатъчно добро качество. Проблемът е и недостигът на работна ръка, защото, когато снегът е малко и бързопреминаващ- малко са и снежните човеци идващи в Снежниград. А снежни човеци са нужни както за радост на децата и приятели на Зима, така и за всички отдели в снегопроизводството. Като се започне от операторите, поддържащи необходимите температури и се стигне до дизайнерите и разпределителите... Има и друг проблем... Генералният директор на фабриката- господин Снежник е вече на преклонна възраст и му е трудно да се справя сам с всичко. Все по- често забравя важни неща, допуска грешки... Скоро беше подписал разпределителен лист за огромно количество сняг и поради недостиг на персонал в пусковият отдел, сам бе стартирал пускането над... Суазиленд, с която нямаме договорни отношения! Местните суази, станали свидетели на това, вероятно са изпаднали в изумление и ужас! Добре, че служител на отдела бързо забелязъл грешката и деактивирал програмата. Нужен ни е млад, сериозен и отговорен изпълнителен директор, който да бъде въведен в работата и да поеме основни, важни ръководни функции в производството...
Вилатов замълча за малко, оправи бомбето си, прокашля се и продължи:
- Защо бях тъй многословен...Защото се радвам на присъствието на всеки от вас и беше необходимо да бъдете посветени в пунктоационните детайли в ежедневието на Снежниград. За всеки ще има уютен дом и дейност, която ще му бъде възложена. Госпожица Снежи и други сътрудници ще се погрижат за по-нататъшното ви настаняване, удобство и... така нататък...
Госпожица Снежи веднага се зае с поставената й задача, а Вилатов изненада Мърфи и Моника, като се устреми право към тях.
- А вие елате с мен, господин...
- Мърфи.- каза Мърфи- А това е моята приятелка- Прекрасната Моника...
- Да, да... Разбира се... - прекъсна го Вилатов- Елате с мен...
Недалеч от гарата се намираше фабриката за сняг. Мърфи и Моника последваха Вилатов по извити стълби, отвеждащи до кабинета на Снежник, в който с плахо любопитство пристъпиха.
- Здравейте, господин Снежник!- каза Вилатова, като му представи Мърфи и Моника- Мисля, че това е снежният човек, който ни е необходим...
Снежник се оказа наистина доста възрастно, дребно снежно човече с мека филцова шапка и очила с телени рамки, зад които ониксовите копченца- очи изглеждаха съвсем малки. Снежник покани гостите си да седнат, целуна ръка на Моника, след което се обърна към Мърфи:
- Вярвам, Вилатов ви е разказал в общи линии за Снежниград, за фабриката...
Мърфи кимна и Снежник продължи:
- Дадох всичко от себе си за тази фабрика и продължавам да давам... Но истината е, че вече съм доста възрастен, уморен съм и не ми достигат сили... Знаеш ли защо Вилатов спомена, че ти си подходящ за изпълнителен директор? Не само защото си млад, нито заради качествата си, които с тънкия си усет е доловил, че притежаваш... Ще ми подадеш ли за малко очилата си?
Мърфи му подаде тъмните си очилата и Снежник ги заразглежда.
- Собственик си на уникални очила, Мърфи!- каза Снежник , като му върна очилата- Онези мои служители, които притежават романтична настройка, биха нарекли " вълшебни" . Аз, като учен и като практичен снежен човек, бих нарекъл важни и необходими за снегопроизводството. За хората това са може би най- обикновени очила. Те обичат вълшебствата , обичат всички чудеса, които природата им предлага, долавят ги, радват им се, но...нямат видимост за дребните детайли. Защото дребните детайли, най- фините структури на вълшебствата и чудесата, често са в на пръв поглед съвсем обикновени неща като...клечка кибрит, копче, в топлийка, или пък в очила... Когато обърнеш очилата си наобратно и погледнеш отвън- навътре през тях, ще можеш да откриваш така необходимата за направата на снежинките пръчковедна бактерия pseudomonas syringae. Това ще ти коства много труд и усиля... Много! Но аз смятам, че притежаваш нужното упорство и находчивост... И умение да ръководиш фабриката за сняг. С моя помощ, разбира се...
Мърфи усети как Моника е стаила дъх и видя, че е усвоила вещо, което той не беше познал и не знаеше какво точно е, но което придаваше на мънистените й очи някак тъжен израз.
- Разбира се...- каза Снежник, уловил погледа му- Нека ви покажа лабораторията и дизайнерския отдел...
Не след дълго се озоваха в кристално чиста зала, в която умели лаборанти и дизайнери работеха над тайнството в направата на снежинките.
- Невероятно е!- възкликна Моника, запленена от красотата разкриваща се под микроскопите.
- Как мислиш?... - обърна се към нея Снежник- ще ти бъде ли интересно да се занимаваш с моделирането на снежинки? Да боравиш с фините ледени кристали и да им придаваш уникални форми...



Коледна суматоха и вълнение бяха обзели Снежниград. Вилатов бе поканил всички на централния площад, за да посрещнат заедно Коледа около искрящата елха. Гирлянди от изящни ледени цветя украсяваха уличните лампи...
Вече повече от година Мърфи и Моника се трудеха във фабриката за сняг. Макар да не беше лесно и процесът за подобряване на производството да бе бавен, резултати все пак имаше- бяха увеличени доставките на нужната бактерия и завишени количествата сняг, разпределението беше планомерно, в график и срок... Е, случи се веднъж- дваж , да пуне над някои райони за по- малко от седмица, предвиденото за целия зимен период количество, но... общо взето, нещата вървяха добре.
- Толкова е красива!-радваше се Моника на искрящата в светлини и цветове елха, и внимателно закачи на едно от клончетата изящна петсантиметрова снежинка, която бе изработила специално за празника- Хееей, какво правиш?! Не си на работа- Коледа е все пак!- смъмрящо викна, като видя как Мърфи скришом разглежда през обърнатите очила някакво листо. Взе му листото и понечи да го хвърли, но размисли и го прибра в чантичката си от преплетени заскрежени борови иглички. Целуна го по носа и каза вече тихичко: - Коледа е!...
-Да, права си... - обгърна раменете й Мърфи- И... знаеш ли... Аз също пратих писмо на Дядо Коледа...
- Наистина ли?!- засмя се Моника- И какво си пожела?
- Ами... Пожелах си... ако може, да зърна някак малкото момче с червено носле... - усмихна се смутено и сви рамене Мърфи.
- Ехееей.... Честита Коледа!- някаква снежна фурия със сламена шапка и копринено шалче с брокатени нишки ги понесе в прегръдката си и Мърфи позна госпожата, с която пътуваха в малкият, син влак.
- Охо... Честита Коледа, госпожо...
- Грасиела.- помогна му темпераментната госпожа със сламена шапка и шалче с брокатени нишки.
- Честита Коледа, госпожо Грасиела!- повтори Мърфи- Радвам се да Ви видя! С какво се занимавате тук- в Снежниград?
- В отдела за снежни вълшебства съм... - каза усмихнато госпожа Грасиела- Към всяка снежинка прикрепям по някое малко вълшебство и когато снежинките падат бавно, и докосват лицата на хората, вълшебствата се разтапят и ефекта им заискрява... Хората го усещат и ...са щастливи. И което е по- важно- в тях се разлиства умението да изработват щастие и да го подаряват... Ехееей.... Коледа е!- засмя се отново тя, пусна малка топчица за елха от син лед в ръката Мърфи и се завихри към другия край на площада.
Мърфи и Моника се разсмяха и погледнаха малката топчица, която Грасиела пусна в ръката му. И... каква изненада! В центъра на топчицата, Мърфи видя... двора на старото училище и малкото момче с червено носле! И дори червеноносата майка... Бяха направили малък снежен човек, на когото в този момент усмихваха устенца с клонки от бреза. И дори долавяха гласовете им: " Много е хубав, нали? - казваше малкото момче с червено носле, а една малка снежинка кацна на бузката му. - Страхотен е!- отвърна червеноносата майка.- Същински... " ...
Малката топчица от син лед направи : " Пук! " и стана на прах в ръката на Мърфи.
Моника и Мърфи се спогледаха леко разочаровани в първия момент, а после се засмяха.
- Весела Коледа, Страхотен, Важен и Същински бизнесмен Мърфи!- каза Моника.
Една малка, крива снежинка се спусна бавно на носа й.
- Е, не ме бива много по фините, кристални, дизайнерски детайли, но... -сви усмихнато рамене Мърфи- Весела Коледа, Прекрасна Моника!...


Публикувано от BlackCat на 02.01.2009 @ 06:17:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.09.2021 год. / 06:41:51 часа

добави твой текст
"Снежинка на носа по Коледа" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ре гулаш.
от regulus на 10.01.2009 @ 16:13:50
(Профил | Изпрати бележка)
Тук слънце държи се и пръсти протяга към клоните.
Треви потъмнели прозират под преспите стоплени,
местата си сини вагони отдавна запълниха
и даже са светло червени от днес носовете ни...
Така, че у вас са надеждите наши отпратени!
И вие за сняг ще да правите нови работници!
А те ще отиват до Снежинград, дойде ли времето
и там, по заводите, с радост творците си спомнили,
с труда си ще радват децата, бащите и майките,
с червени от студ или ром носове попрокапали!
И весела глъч ще кипи и подмамва по белите
полета и старци - гълчащи за миг, но усмихнато -
на малките снежни човечета, пазещи преспите.
Ще кимат, припомнили, зимно нащипани, детствата,
и с шапките-тенджери своите бели човечета...
А бавно над тях ще валят, заискрили, вълшебствата -
снежинки, споили се нежно по топките всякакви,
оставили мокро по вълнени шалове спомени
от Снежинград! В снежните пътища бързо завърнати,
за работа нова запретнали, влажни, ръкавите!.. :)
П.!


Re: Ре гулаш.
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 11.01.2009 @ 00:41:14
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)) Отскоро, дочух, че на гарата в Снежниград,
за всички новодошли с малкия , син влак,
за посрещане щедро с " Дошли сте добре! " ,
ще има за всеки айс-пица- огрооомно парче!
А пицата прави дребен снежен човек
с малки, черни очи от зърна слънчоглед
и с бурканна капачка за шапка... Дали
е някой снежен китаец? Може би, може би...:)


Благодаря ти!:)
П.!

]


Re: Снежинка на носа по Коледа
от radi_radev19441944 на 02.01.2009 @ 08:55:41
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
:) Умееш да забавляваш децата.
Привет.


Re: Снежинка на носа по Коледа
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.01.2009 @ 23:00:48
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Да забавляваш децата всъщтост не се иска кой знае какво умение... Просто ги запознаваш с детето в себе си и...забавлението е взаимно:)
Радвам се, че хареса, Ради! Здрава, щастлива и успешна нова година да ти е!:)
Поздрав!

]


Re: Снежинка на носа по Коледа
от apostolicia на 02.01.2009 @ 09:09:54
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубава приказка, по принцип снежните човеци винаги са ми навявали тъга с нетрайността си, но тази история със Снежниград - направо ме обнадежди! :))


Re: Снежинка на носа по Коледа
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.01.2009 @ 23:09:55
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Именно навятата тъга за едни действително направени Мърфи и Моника още миналата зима, е до голяма степен повод за приказката.:) Тогава мислех да е в стихотворна форма, но... нещо не ми се получи. Радвам се, че ти е харесала! и благодаря за отзива:)
Приказно щастлива нова година ти желая!:)
Сърдечен поздрав!

]


Re: Снежинка на носа по Коледа
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 02.01.2009 @ 09:46:51
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
хубава приказка,
като обърнеш очилата - става по-хубава


Re: Снежинка на носа по Коледа
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.01.2009 @ 23:19:49
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Щом е харесала на някой, който носи очилата си наобратно- радвам се!:) Благодаря ти!
Честита и благодатна нова година да ти е!:)
Сърдечнопоздравен!

]


Re: Снежинка на носа по Коледа
от Ufff на 02.01.2009 @ 09:52:09
(Профил | Изпрати бележка)
Пре-крас-на приказка!


Re: Снежинка на носа по Коледа
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.01.2009 @ 23:23:03
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Ти си пре-крас-на приказка!
Благодаря ти, Уфффи!
{}

]


Re: Снежинка на носа по Коледа
от Marta на 02.01.2009 @ 10:31:14
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Значи и за момичетата от сняг има надежда!
От Снежниград усмихнати поглеждат ;))


Браво ти за топлата същина на тази снежинкова приказка! (и си е анимация отвсякъде ;)))))


Re: Снежинка на носа по Коледа
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.01.2009 @ 23:31:30
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
В Снежниградското магазинче- по рафтовете в редички,
има надежда и вълшебни снежинки за всички!:)

Радвам се, че хареса, Приказна! И особено благодаря, че видя анимацията!:)

Щастлива нова година с много приказни вълшебства да те обгръща!:)

]


Re: Снежинка на носа по Коледа
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 02.01.2009 @ 19:24:42
(Профил | Изпрати бележка)
"Все по- малко сняг се произвежда, все по- трудно се разпределят по райони ограничените количества... Едва достига за доставка по Коледа, когато сняг трябва да има. От централата на Дядо Коледа са сериозно обезпокоени. Липсата на на сняг затруднява придвижването на шейната и обърква още много неща... Снегът е очарованието на зимата. Без бялата си феерия, тя не би била себе си... В същото време, едва ли някой се дава сметка колко сложно е това производство... И за недостигът на ценни ресурси... "
Достави ми огромно удоволствие вълшебствотото на твоята приказка, Инди, как да не се замисли човек...? Поздрави и за много години!
:)))


Re: Снежинка на носа по Коледа
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.01.2009 @ 23:40:27
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:) Радвам се, ти е харесала и ти е доставила удоволствие!:) Благодаря ти!
Весела и честита нова година, Ида!:)
Сърдечен поздрав!

]