автор: bogpan

Светлото влакче пътува,
с децата, които вече не са.
За Париж, Брюксел пътува,
за черната Африка.
Светлото влакче тъгува,
за стъпките на еленчето под елхата,
за блясъка във очите и
ах, за играчките.
За Синята птица, за белите снимки,
за ръката, която поставя звездичка.
За съня, който се сбъдва.

Пътува светлото влакче.
Пътува.