автор: milcho

Когато стихове почнеш да пишеш недей,
да смяташ всеки редактор за страшен злодей,
който те учи: Слушай пий вода от чучура,
ползвай речника за рими на Сломер Мочуров!

Там се учИ, как в есен, като падат листата,
дъжд мокър как ръми и е тъжна душата,
с още малко думи, жълта боя и ще видиш, олЕ,
рима с тъмно бежов цвят, абе карамел и блюле!

После в зима студена-люта и скреж по стъклата...
значи Дядо Мраз списва снежинки и радва децата,
ти сребърни струни вземи и на свойта китара,
песенчица в рима-незрима подкарай за фара:

За лятото, за морето, плажа, как нощем с момиче,
във вечер лунна го целуваш и пееш: Кокиче...
пролетно бяло, и се кълнеш, ти си за мене,
като звезда и слънце си! падам ти ... на колене...: )

Така ще достигнеш рутина и свършил не свършил,
ще дорастеш до поет-дописник, даже на Стършел,
но аз ще ти кажа, вече на заветното ложе,
който си може и без Сломер, си го може!
: )

Милчо КИ

Лулуланд, 2008-12-30, 11:48 СЕТ :)