автор: GARVAN

                                        ГЛАВА 8
                              - АЛКОХОЛИКЪТ -
- Мдааа..... кофти начин да завършиш жизнения си път! - майорът замислено потърка брадата си. – Папаташки, намерихте ли оръжието?

Младият оперативен работник гледаше към трупа така, сякаш го виждаше за първи път. За разлика от това, което пише по книгите, че ченгетата след известно време свикват с гледките на убити по всякакви възможни начини хора, в действителност нещата стоят по друг начин!
- Папаташки, да не ти е лошо? Я се дръпни на страна! Чу ли? - явно Вълчанов беше по-притеснен от това да не повърне още някой на местопрестъплението, отколкото за здравето на Папаташки.
- Не, не....нищо ми няма. Извинете.... Оръжието ли? Не, не е намерено. Явно убиецът или убийците, още не знаем, са го взели. Ама че гледка!
Ни в клин, ни в ръкав, Папаташки извади от вътрешния си джоб снежно бяла носна кърпичка. За момент на Георгиев му мина през ума нелепата мисъл, че оперативният работник ще се разплаче. Папаташки разгъна бързо кърпичката, сложи я на носа си и
шумно се изкиха два пъти.
- Да наредя ли да се претърси района още веднъж? Може и да не сме го намерили, оръжието, де. Все пак първият оглед е само повърхностен!
- Давай, погвай хората пак да преобърнат района! - Вълчанов се обърна към по-младия си колега. - Георгиев, ти нещо няма ли да кажеш?
Лейтенантът още гледаше като хипнотизиран осакатения труп.
- Бил е само един. - звучеше уверено. - Не са били повече!
Вълчанов се ухили.
- Давай нататък, откъде разбра?
- Кога ще излязат резултатите от анализа на кръвта на убития? - вместо отговор попита Георгиев. - Папарашки, взеха ли кръвни проби?
Папаташки се беше отдалечил и даваше на оперативната група нареждания за ново претърсване.
- Да, взеха и вече ги обработват, ама отсега мога да ти кажа, че е бил и пиян и дрогиран. Защо?
Георгиев не отговори. Отново се загледа в чудовищните рани, зеещи на мястото на ръцете.
- Защо мислиш, че е бил само един? Тая горила сам човек трудно ще я накара да се остави да му режат ръцете! Аз мисля, че са били повече!
Вълчанов пак потърка брадата си. Не се беше бръснал тази сутрин. И той като Георгиев беше изскочил от дома си почти на бегом.
- Господин майор, съдебният лекар кога каза, че е бил убит?
Вълчанов вдигна неопределено рамене.
- Докторе, може ли за момент?
От една групичка хора се отдели възрастен човек със старомодни очила и се приближи.
- Да, кажете.
- Докторе, кога предполагате, че е извършено
убийството?
- Ами, още не мога да кажа с точност, но е било около полунощ или малко след това. Още не е започнало вкочаняването, въпреки че е относително студено. Напълно е възможно да е бил убит и по-късно, но пак ви казвам, още не съм много сигурен. Ще зная повече след аутопсията.
Георгиев кимна с разбиране.
- Шефе, извинявай, ще се поразходиш ли с мен?
Майорът го изгледа с учудване
- Гос’ин лейт’нант, чаят ви.
Беше униформения, дето се беше опитал да го майтапи.
- Искаш ли чай, шефе?
- Не. К’во става тук, Георгиев?
Беше му много смешно.
- Изпий го ти. На мен вече не ми се пие чай. - каза Георгиев на униформения, без да отговори на майора. - Ела за малко, господин майор. Искам да ти покажа нещо.
Двамата тръгнаха към сградата на заведението.
- Шефе, колко народ горе-долу е искал да види главата на тоя изрод набита на кол?
Вълчанов даже и не се замисли.
- Ами, едва ли някой може да ги преброи! То не са рекет, обири, побои, изнасилвания.... Да не говорим за разните му там опити за набъркване в бизнеса с дрога! Помниш ли оня дилър с отрязаните уши?
Георгиев кимна.
- Не се доказа, но един мой информатор ми каза, че е бил Главоча. - Вълчанов се изплю на паветата. - Гепил му е към две килца хероин и то неразреден с пудра захар! Само заради това би трябвало вече да са го очистили! Абе, много хора, това е! - обобщи Вълчанов.
Вече бяха до сградата.
- Шефе, разпитахте ли дружките му?
- В момента в окръжното текат разпитите. Не им е лесно на колегите, бил е със седем души. Пет тиквеника като него, все наши познайници и две момичета. Цялата тайфа е пияна и надрусана. Защо?
- Някой видял ли го е кога е излязъл? Обадил ли се е на някой, че излиза и за какво?
- Всъщност, да. Казал е на едното момиче, че отива да пикае и повече не се е върнал.
- Да поогледаме......
Георгиев се засуети наоколо.
- Ако ми кажеш какво търсиш, може и да ти помогна - заяви с ирония Вълчанов.
- Шефе, ти да не остаряваш бе? Много ясно, че търсим къде се е изпикал!
Ако някой друг беше си позволил да се държи така фамилиарно със старото ченге щеше да си изпати страшно, но Вълчанов имаше особено отношение към лейтенанта. Без да можеше да си го обясни, имаше голяма слабост към него. Може би, това се дължеше на факта, че виждаше в него същия аутсайдер, какъвто беше и той самия на младини.
“Право е момчето, остарявам, мамка му!”
- Ето, шефе, тук трябва да е било......
- Трябва или е било?
- Трябва! Явно клиентите, на които им се иска да се облекчат на чист въздух го правят тук.
Около мястото, до което се беше спрял Георгиев,
вонеше силно на урина.
- Ако пиклата не е излъгала, че и се е обадил, трябва да е пикал тук. Да, но мястото е осветено. Да се чуди човек, защо трябва да пикаят под лампата.
- Ми сигурно, за да гледат да не си изпръскат обувките.
- При положение, че е знаел на колко хора им се иска да имат парченце от задника му, колкото и да е бил надрусан едва ли е щял да дойде до тук, ако е бил забелязал няколко човека да се мотаят наоколо! Щяло е да го хване шубето, няма как! Може и да е бил тъп
като за световно, но все пак.....
- Ами ако са се крили в храстите, където е тъмно? - въпросът беше основателен.
- Да огледаме и там. - предложи Георгиев. Пресякоха улицата и влязоха в храстите.
- Внимавай да не настъпиш някое лайно. - предупреди Вълчанов.
В храстите нямаше нищо, което да подскаже, че в тях са се крили хора. Нямаше изпотъпкана трева, пречупени клончета, фасове, настъпени лайна. Нищо!
- А и освен това са много ниски и рехави, за да се скрият в тях повече хора. – забеляза Вълчанов. – Все пак, какво мислиш, че е станало?
- Мисля, че убиецът е бил в кръчмата и го е наблюдавал. Изчакал го е да излезе и го е последвал навън. Видял го е, че пикае и се е приближил до него, все едно че и той ще пикае. Главоча едва ли се е притеснил от това, че сам човек се приближава и не му е
обърнал внимание. Оня го е зашеметил по някакъв начин и го е замъкнал в тъмното. Може и да е бил дебела свиня, но всеки по-здрав мъж е могъл да го примъкне на двайсет – трийсет метра. После го е накълцал и това е!
Георгиев млъкна и отново заоглежда опиканото място до лампата.
- Хубаво, да кажем, че си прав. Защо не го е довършил тук, ами се е напъвал да го мъкне толкова далеч?
- Ами, все пак да отрежеш на някой ръцете изисква време, пък и тук, под лампата всеки момент някой може да види, какво се случва.
- Хм, прав си! Може и така да е станало. Но все пак недоумявам, как може такъв добитък като Главоча да бъде зашеметен, просто ей така! Така лесно да се даде не вярвам!
Към тях се приближаваше Папаташки.
- Господин майор, елате да видите нещо.
Двамата следователи тръгнаха към него.
- Какво? Намерихте нещо в храстите ли? - припряно попита Вълчанов.
- Не, господин майор, върху жертвата. Забеляза го лекарят, докато оглеждаше ръцете. Ето тук.
Ръцете на убития бяха извадени от близките храсти и някой ги беше сложил върху светлосин найлон. Още бяха закопчани една за друга с белезници.
- Ето тук - повтори Папаташки и посочи с върхът на химикалката си едно място върху бицепса на лявата ръка.
Вълчанов си сложи очилата и се наведе, за да види по-добре посоченото място.
Георгиев също се наведе. Трябваше да се вгледа, за да види, какво му сочи Папаташки.
- Добре, че е било точно тук! Два сантиметра по-нагоре щеше да е върху татуировката и нямаше да се вижда. Имаме късмет!
Точно под една вълча глава, татуирана на ръката, се виждаха две еднакви, почти идеално кръгли зачервени петна.
- Какво е това? - вдигна се нагоре Вълчанов и бързо огледа присъстващите, сякаш им беше ядосан за това, че не са го забелязали по-рано.
- Отговор на въпроса ти как е бил зашеметен, господин майор. - отговори му Георгиев - Праснали са го с електрошоков апарат.
- По-точно два пъти са го праснали - се чу гласът на съдебния медик зад тях.
Всички се обърнаха към нето.
- Има същите следи и отзад, на врата. Явно тоя, дето го е подредил така, го е изчакал да падне от първия шок и се е подсигурил с втори.
- Действал е много хладнокръвно! Явно си имаме работа с професионалист!
Вълчанов изглеждаше угрижен.
Един униформен полицай се приближи до Георгиев.
- Извинете, господин лейтенант, журналистите пристигнаха. Какво ще наредите?