автор: milcho

Тая проклета муха, от де се взе пък сега, а е коледен скреж навън.

Ах как ми се пише. Искам да пиша за всичко. Да напиша стихотворение, разказ, есе, сага, ода, статия, фейлетон, екшън, фикшън, фентъзи, повест, роман,
трилогия и енциклопедия искам да напиша. Само опера – не мога, виж либрето май мога, не съм пробвал, но трябва да опитам : ) И всичко което ми пречи да пиша ме дразни. И всеки, който ми прави бележки (не дай боже да ме редактира...) и да ми казва, че не мога и не трябва да пиша, ме дразни и го намразвам. Е, не чак толкова, но вече не го обичам. Т.е. вече не го бръсна за нищо. Само чат-пат го чета, за да му се надсмивам вътрешно и да си мърдам пръстите на краката в чепиците, скришом в знак на протест срещу тоя мой виртуален враг-приятел. Абе защо сАмо пиша, че не го бръсна – като в същност се бръсна в момента, когато ми хрумват тия “брилянтни” редове. С пяна “Жилет” и бръсначка "Жилет" и съм и по жилетка! Едно силиконово черно вестче, от пазара в Слатина, плътничко, без ръкави, то вестчето си е по принцип без ръкави. Има само предница, която се закопчава с цип и гръб - да ти пази гърба. От нож, няма как да ме опази, но от настинка, да. Нали българина все се пази най-вече да не настине и да не се мине. Затова сме на това дередже. Чудя се защо все турцизми обичам да употребявам, а не го знам тоя език. От мъка по баба ще да е. Други езици зная, а тоя не - а и немския също не го знам, както трябва, но като ме попитат нещо, на френски например, или на друг език веднага се бутам все на немски да им отговоря. Но, обещавам ще наблегна на немския щото е езика на Гьоте и Шилер. Е, и на Гьобелс и на Хитлер е, но на мен по ми харесва тоя на Гьоте – на “Фауст” и “Разделянето на Земята” на Шилер. Абе то май Хитлер е говорил на Австрийски бе, не на немски, хахахаха! Почти както македонците, които и сега си говорят на чист мАкедонски, а ние си мислим само, че говорят на български диалект. Но къде ти сега ще видиш македонци у БГ-то …Само в МАкедония има мАкедонци и у Стралия и по Америчко, там е пълно с етнически македонци. Дори преди време, като се мотках по Северна Каролина, в Писгах форест, по планините на чероките, гледам, ОЛЕ, (е и тоя език не ми се удава напълно, ама го употребявам често за заблуда) изведнъж гледам надпис: пътя води към Македония! И Македонска черквица, стои на пътя, ама баптиска…сега станала. Гледай ти Милчо, си казвам и тук наш крак и трасирал пътя на запад, досущ като Алонсо (“ДрАган”) ди Охеда … абе може и да е имало наш Драган от Охрид, дето с Колумб е откривал Америка, макар, че фактите, говорят обратно и Венецуелците (Малките Венецианци) не обичат да им се изопачава историята :) А ако питаш мен и аз падам бир парче мАкедонец, щото на ония карти в оная Охридска книжарница, в които се описваше “разпарчивението” на Македония, селото на дедо ми БОре, който е баш радомирски бозаджия е включено в границите на МАкедония. Пак се набутах май между шамарите, що ми трябваше да пиша за родината на Гоце и Даме и на Оня дето, напоследък ме буди денонощно, Кольо-комитата, дето за малко да падне убит, като соболевски стачник, а те взели, че го озаптили, вкарали Го в едно стрелбище, и Го разпнали на връх на благодатния четвъртък. Обикновено разпети Петък е ден за разпятия, но тук набързо Го претупали, уж да го правят Велик, ама Той си е бил и тогава Велик, т.е. значи ги е било доста страх от Него. Та Той възкръснал после и колкото и да Му прехвърлят кокалите сега, по стар гръцки православно византийски обичай и да Му оспорват верата, и “Вярата”, Той си плува на оня кораб “Бургас” към Фамагуста и си пее песента и подклажда огъня по огняро-интелигентски способ. Това може да не е на всички по вкуса, но “Хаста ла виста Гринго”, ми каза едно време Бедо Манукян българин, от Калифорния, атристче, от класа на Съра. Нещо малко пада и като режисьорче, а е побягнало арменче от немотията и простотията у нас, по Време “Оно” застойно. Та казвам му тогава, Бедо, ахпер джан, (братко мили,- е те тоя език ми се удава) като си дойдеш у нас, т.е. след 2-3 часа, кацаме недей да се фукаш, че си преживял всички тия години с една гола “Вяра”! Трай си, и “камац, камац ара” (яваш, явяш пич!) няма да си модерен. Сега бай Кольо го хокат вече тук-там у нас, терорист-поет го изкарват, мАкедонски бомбаджия, а той взел та построил един “Завод за живота”... и с топ не могат сега да го сринат, това не е един прост мавзолей, а виртуален завод, както и да го щурмуват - моля, ресто! - за него няма открити патрони и не им струват патлаците, и им се чудя на мераците.

И се звъни, обаче ... зъъънзъъънннн-зън-зинннн, зъз-зън на вратата. И те това бе – си думам и спирам. Самеул с Катя и се връщат от театър. Сутрешно детско представление. Радостни и шумни. Много била новаторска пиесата ми повтарят дор до 3 пъти. Доволни са и тя е доволна, което гарантира, че като хапнат от качамака, който ще направя, ще ме оставят да довърша това “бъз-начинание”. Но до тогава ще има още доста време да мине т.е. 2 часа най-малко. А през това време може и да ми дойдат съвсем други мисли и да стане друг, ама съвсем друг разказ. Например за насекомите... още повече, че Сами ми подава една страхотна дойче-книга за насекомите, абе като я гледаш направо ужасии, в човешки ръст... мухи, комари, въшки, гниди, акари, ларви, пеперуди, щурци, скака(у)ци, скорпиони, паеци, богомолки, стоножки, хлебарки, всичко на куп... И снимките им са супер, да ти се завие свет. И показват и как ги пекат хлебарките в Китай и ги продават по пазарите, набучени на шишчета и като тиквени семки, както някога хуйвенбините печаха прозападните реакционери, и ги лапат сладко със сладко-кисел соев сос. Много били полезни, хитиновите им обвивки, богати на витамини и белтъчини. Меееерд, - гнуси се внук ми. Той по-харесва да си папка сандвич с прошуто, соеви млекца и разни бонбонки, а аз наблягам на бирата и качамака, но тук му викат полента ...- абе правя връзка – линк с действителността у нас – зер ми е дошло времето скоро да се прибирам.
А внук ми дърпа книгата за насекомите и я затваря, но гледам, че корицата и е доста по-дебела от обикновено и се чудя, а Сами, ми показва едно зелено кръгче, стикерче-лепенка, и ме учи: -Тук, тук натисни Милцу! И докато аз се туткам той натиска зеленото кръгче до снимката на мухата и се чува едно тихо, но усилващо се – “Бъъъззззз!!!
Аз се оглеждам за Муха :)

После натиска на едно друго място до един комар, кръвопиец, и се чува един тънък, но режещ душата звук на комар “Цииииииии - зззииииисссс” и за последно, за мое успокоение натиска и третото зелено колелце, до едно щурче и се чува едно весело тихо като Надежда, спасително щурчово:
Щур-Щур, Щур-Щур, Щур-Щур!
Щур.

Милчо КИ

Лулуланд, 2008-12-28, 23:57 СЕТ