автор: npoBpaTeHuk

От зората на съществуването си човекът е търсел единственото, прекрасното и вечното общество на крайности, крайностите на справедливостта, благоденствието и просперитета на личността и общността като цяло. Уви, всеки един радикален опит за промяна на познатите политически и икономически строеве, завършва с епичен крах и отрицание. Казано е - пътят към ада е осеян с добри намерения.
Всеки силен човек е искал да види утопията тук и сега, без каквото и да е отлагане. страховете, които властват над съзнанието на този мечтател, не са един или два. Като за начало, той трябва да разруши предния свят, за да дойде новото. Именно тук, на мястото на гениалния контруктор на бъдещето, идва Вожда. Поробен от страховете и съмненията си, мечтателят отстъпва място на лишения от съвест и скрупули амбициозен тиранин. Именно в този момент настъпва преобръщането на светове - утопията става антиутопия. Мечтата се превръща в кошмар.
Идеалът, наречен равенство, се превръща в безпощаден вампир, наречен уравняване - независимо от заложбите си или чисто физическите си качества, човек е длъжен да следва "великия" план. Строя, който трябва да го направи свободен, го поробва както никога до сега. По-плашещото е, че сме свидетели на един вид уравняванe, криено под името глобализация. Няма нищо по-страшно от това, да разглеждаш хора от различни култури, като напълно еднакви. Домът се е превърнал в стока за т.н. "Развит свят", родовата история бива заклеймявана, като остаряла и мъртва ценност. Правейки това, системата просто заличава техните души. Едно от двете уникални качества на душата са да има история, минало, нещо от което е изтъкана съдбата й и способността да общува. Напълно еднакви същества няма да изпитват потребност за комуникация по между си. Трагичното на възникналата ситуация е, че Прекрасният нов свят няма да бъде общество, а сума от единици. Не можем да пренебрегнем страха от заличаването на името ни - минавайки през ЕГН и стигайки до цифровия код на бъдещето, закодиран в нашите тела. Няма нищо по-ужасно от това човек да се нарича дълга серия от цифри - и наистина числата са напълно равни и еднакви. Огледалата в тази нова световна държава ще станат излишни - всеки ще е всеки и никой едновременно.
Единствената възможно реалност, в един напълно уравнен свят, ще бъде експанзията - военна, политическа, научна. Чудовището на властта ще създава въображаеми врагове, прагове, петилетки над които непрекъснато ще жъне успехи. В такова общество хората, които не следват общата цел, ще бъда наричани "аутсайдери" и "хора с проблеми". Трагичното на нашия свят е, че в условията на пазарна икономика, хората често са склонни да дават такива етикети на тези, които не целят материалното превъзходство над себеподобните.
В бъдещата Земя, ще бъде забранено на хората да се вглеждат един в друг, защото силните на този свят ще изпитват страх от Словото на другия човек. Именно то е непреходното, безсмъртното, онова което пречупва света през гледна точка. Страхувайки се от Словото, като от чума, ще забранят книгите по един или друг начин. В утрешния ден Бог ще е отдавна забравен. Всичко ще се върши "за човека" и "в името на човека". Ироничното е, че най-много престъпления ще бъдат извършени, именно "за доброто на човека". Убийството на старите ценности ще лиши хората от съвестта – този най-стар човешки закон. Всички морални категории ще бъдат нарочно смесени и разбити за да се вкара съмнението в човек, за да бъде направен слаб. Добродетелите ще се превърнат в абстрактни понятия и на хораща ще бъдат отнети най-ценните им съкровища - идеите и мечтите. Изкореняването на любовта, приятелството, честта ще е далеч по-лесно, в свят с мъртъв Бог. Хората ще познават само секс, полза, спорт, забавление.
Неминуем и неизбежен похват на бъдещето, ще бъде манипулацията на всяко едно ниво в двигателя на държавата. Заменянето на историята ще бъде, като поредния метеорологичен бюлетин. Ще бъде втълпявано, че знанието е нещо ненужно, маловажно, не на мода. Езикът непременно ще бъде променен и редактиран "в името на опростяването", като по този начин хирургически се лиши душата от изразни средства. Липсата на определени езикови категории ще разруши дуалността на света - добро и зло, правилно и грешно тотално ще се размият в сивата и неутрална амалгама на деня.

Цивилизацията непрестанно е подложена на утопични вълни, които целят да постигнат справедливост, красота и изобилие. За да бъдем спокойни и уверени в бъдеще, различно от горепосоченото трябва да разберем, че утопията е невъзможна - тя е идеал, който критикува настоящето, прави го преходно. Утопичната визия е насочена към настоящето, а не към бъдещето. Ако не осъзнаем това и не се вгледаме в зародишите на антиутопичното в съвременния свят, то ние ще станем свидетели Голям брат, по-страшен от Оруеловия, на пожарникари, по-яростни от тези на Бредбъри, на роботи, по-ужасяващи от тези на Чапек, на сума, още по-деспотична от тази на Замятин, на инкубатори, по-гротескни от тези на Хъксли.