музика
на един забравен творец
Той сяда винаги в ъгъла на здрача.
И замерва спотаените си мисли с нащърбени чаши.
Няма такава самота- само той я познава.
В мънистената си пазва гълъби приютява.
Пееше някога песни- затворници.
В душата ми драскотини гравираше и паметта ми залостваше.
Сега свети от болка там горе. И е чист.
Носи в джоба си света пепелив.