автор: GARVAN

ГЛАВА 7
- ТОЙ -
Отключи без да бърза и се събу. Закачи якето си на закачалката и чак тогава влезе в хола и вдигна слушалката.
- Ало!
- Мичето може ли? - старчески, женски глас.

- Имате грешка! Съжалявам!
- Извинете и успешен ден!
Беше невероятно как в тези времена между непознати може да има такава любезност.
Усмихна се. Денят му беше успешен още от настъпването си!
Отиде до кухнята и си направи чай, цял чайник. Надяваше се да се освежи съвсем и да бъде във форма, когато съобщят по телевизията. Независимо в колко часа щеше да е това. Отпусна се във фотьойла без да пуска телевизора и отпи лениво от чашата. Тя също беше излишно скъпа! Целият сервиз за осем души струваше колкото малък автомобил без екстри!
Изглежда му беше в характера първо да купува скъпи вещи, а после да стига до извода, че може и без тях. Изпи първата чаша само за няколко минути и веднага си наля втора. Все едно нищо не бе пил, нито кафе, нито чай!
Пак погледна часовника. Беше осем и три минути. Секретарката му сигурно вече беше в офиса. Реши да не се обажда веднага, за по-сигурно и отпи отново от чая. Хубав чай! Зелен Олонг, рядък и доста скъп сорт! Виж, за такива неща си заслужаваше да се
дават пари! В крайна сметка е вярна поговорката, че човек е това което яде и пие, съответно! Бавно и с наслада допи чашата. Вече усещаше благотворното и освежително действие на чая. Понечи да си сипе трета, но се отказа. Предпочиташе да не изстива, докато говори по телефона. Взе слушалката от масата и натисна бутона за директно набиране на номера на офиса. След три позвънявания от другата страна чу гласа
на секретарката си.
- Добро утро! Аз съм, има ли други вече в офиса?
Нямаше смисъл да пита, по интонацията на гласа и се познаваше веднага, че не е сама.
- Да. - нямаше нужда да казва повече. - Не е характерно за вас да се обаждате, преди да дойдете на работа. Има ли нещо, което да поръчате?
Изби го на смях. Сигурно и тя едва прикриваше усмивката си.
Откакто имаха връзка, повече от година, никой даже и не подозираше за това! Срещаха се или в неговия апартамент или в някой малък, далечен град през уикендите.
- Хубаво играеш, трябваше да станеш актриса!
Тя само изсумтя съвсем тихо.
- Днес не се чувствам добре. Няма да идвам!
- Шефе, искам да ви напомня, че днес имате среща с човека, който иска да строи хипермаркет! Няма как да не дойдеш! - вече не се усещаше кога му говори на “вие” и кога на “ти”.
- Повярвай, не съм добре! На теб разчитам да се свържеш с клиента и да му обясниш. Моля те!
- На бъдещия клиент. - уточнението и беше уместно! – Няма ли да го разочароваме? Все пак е много сериозна работата!
- Наблегни на това, че тъй като работата е сериозна, а аз не съм разположен, не се смей, е по-добре да се видим друг ден. Съвсем скоро.
- Ами ако откаже?
- Да отиде при “Койчев и синове”! Какво пък, щом е толкава богат, да плати петдесет хиляди евро повече! Ти, впрочем знаеш ли откъде има толкова пари?
- Шегувате ли се!? Откъде да знам?
Откъм нейната страна на слушалката се чу някакво движение.
- Сама съм в момента, отидоха да пият кафе. Още не е започнало работното време..... Снощи ти звънях на мобилния. Беше изключен, а толкова исках да те видя! Къде беше?
- Имах нужда да си събера малко мислите. Разходих се, това е!
- Разхождаше си през цялата дъждовна нощ? Виж, ако има нещо....
- Искаш да кажеш, ако има не “нещо”, а “някоя”! Е, няма! Можеш да си спокойна! Съвсем спокойна! Ясно?
- Все пак, къде беше? Не е нормално да те няма цяла нощ и то точно в тази нощ!
- Не искам да ти напомням, колко отговорности имам, даже си мисля, че ти в някои отношения го знаеш по-добре от мен! Такива разходки наистина ми действат много добре! И друг път съм го правил, само че ти не си разбирала. Хайде, че много ми се спи! Ще се справиш ли със задачите за днес?
- Да, да .... разбира се. Само ти се спи или си и болен? - гласът и звучеше наистина загрижено.
- И от двете по много! Хайде .....
- Искаш ли да дойда след работа да ти донеса не-
що....
Изведнъж усети, колко е изморен всъщност. Колко е била тежка и изтощителна изминалата нощ. Усети, че се нуждае от нея със страшен порив, който буквално го разтърси! Нуждаеше се от погледа и, от гласа и, но не през телефонната слушалка, от тялото и, въпреки че беше разбит от умора!
- Не, ще проведеш разговора с бъдещия собственик на мегамаркет, ще нагледаш стажантите, какви са ги натворили, гледай да създадеш повече работа на хората и си измисли някакво оправдание, за да си при мен още към обяд! Става ли?
През слушалката чуваше учестеното и дишане.
- Да, шефе. Няма проблем. Ще се справим, а вие се лекувайте! - явно някой беше влязъл при нея. - Доскоро!
- А, преди да затвориш си отбележи да вземеш
нещо сладко от някоя сладкарница. Целувам те!
- Дочуване! - отговорът и беше точно като на подчинен към шефа му.
Работеше при него почти откакто основа фирмата. И тя като него беше без родители. Беше завършила математическа гимназия, а след това някакви курсове по мениджмънт, каквито имаше много в началото на деветдесетте. Мениджър, каквото и да значи
това, не успя да стане, но пък работи какво ли не, докато не попадна на обявата му, че новосъздадено архитектурно бюро търси секретарка.
Още щом се видяха в офиса за първи път и двамата разбраха, че тя ще бъде назначена. Още тогава между тях се появи привличане, но трябваше да минат
почти осем години, докато и двамата се престрашат да направят крачка към нещо повече. Бяха решили да не афишират връзката си, за да не дават повод на колегите да се забавляват с клюки и догадки по техен адрес. Не че подчинените му не бяха най-подбрания екип в целия бранш в града, но все пак.....
Обичаха се истински и дълбоко, без и капка съмнение в това! Почти нямаха тайни един от друг! Почти, защото тя едва ли щеше да се зарадва, ако и кажеше къде наистина беше ходил и какво беше направил тази нощ!
Стана от фотьойла и за трети път днес отиде до банята. Взе от шкафчето под мивката една чисто нова домакинска гъбичка и я намокри с топла вода. След това взе коженото манто от антрето и започна бавно и педантично да го чисти от кръвта, с която беше оплискано.
Започна да му се гади. Не беше гнуслив, но от кръв изпитваше отвращение. Хвана го яд, че не се беше овладял и беше повърнал, точно когато не трябваше! От телевизията и от тоновете литература по криминология, която беше прочел знаеше, че е направо детска игра да изолират ДНК - то му от повърнатото, но това не го притесняваше! Беше го яд, че не се беше овладял, а това му се случваше изключително рядко!
Приключи с мантото и го огледа още веднъж много внимателно! Остана доволен. Нямаше и капчица кръв. Можеше да си го носи съвсем спокойно!
Прозя се и влезе да се изкъпе. Дълго седя под душа, като си представяше с удоволствие възможните заглавия във вестниците на следващия ден.
Нямаше начин такова убийство да не се разчуе начаса. Ето това е показно убийство, почти с гордост си помисли и спря душа. В банята миришеше приятно на лавандула и магнолия. Направо не му се излизаше, но нямаше търпение да седне пред телевизора
и да чака новини за това, което беше направил! Загърна се в италианския халат за баня. Наля си останалия чай и включи телевизора. Погледна пак часовника. Оставаха още две - три минути до новините. Започна да се вълнува, сякаш щеше да види себе си по
телевизията. Изпи чая и занесе чашата и чайника до мивката в кухнята. Новините започнаха.
- Новина от последната минута! - водещата изглеждаше много сериозна! Сърцето му заби лудо. –Днес, около пет и трийсет сутринта на околовръстния път на град Пловдив е станала тежка верижна катастрофа, вследствие на падналия дъжд. По непотвърдени данни има един загинал и най-малко шестима ранени, двама от които сериозно......
Вече не слушаше, явно и да са го намерили, което беше абсолютно невъзможно да не се е случило вече, полицията се беше постарала никаква информация да не изтече към медиите! Жалко за човека на околовръстното! Реши, че е изморен прекалено много, за да чака следващата емисия и изключи телевизора. Нагласи будилника на GSM-а си да го събуди след три часа и с наслада се изтегна на спалнята под родопското одеяло. Така или иначе, нямаше как да изтърве обедната емисия, а дотогава беше изключено журналистите да не разберат!