Пиша ти писмо...
Не се тревожи!
Аз съм до теб.
Наоколо...
Много често
ще прескачам
от моя свят -
да посетя твоя...
И все ще търся
дъното
на твоята
обич...
Но се страхувам
да отпия...
Не зная каква е
твоята истина.
А магията ти,
така се е впримчила
в мен -
звъни и пълни
кръвта
с мечтания...
Те са лудост.
Изгарят ме
отвътре...
Имат и глас.
Думите им
пожелават -
във своя порив
да пораснем -
заради Зората.
Купувам частица
от чистия ден
и им отивам
на гости.
Разпалват
звездата
Обич
и
пускат
по сводовете
на безкрайността...
Премахват
шумоленето
на нощните сенки-
виждаме своите
летни
дни.
Държа в ръцете
си
съзвездия от
цветя...
Дали е сън?
Прекалено пих
лунно вино.