автор: theheart_ofthefire

-Ще ми помогнеш ли да си отчупя ли едно парче небе ? - казва тя , повдигайки се на пръсти и протягайки ръка нагоре. Аз още не съм порастнала, за да го стигна, а ужасно много искам едно парче небе...
Той само се подсмихва дяволито. И сноп пламъчета заиграват в очите му. Каква странна детска прищявка... (само на едно дете ще му хрумне нещо такова , големите стъпват по асфалт и груби камъни, а не прелитат над алеи от захарен памук).
- Ти на колко си ? -я пита небрежно, почти разсеяно .
- Аз съм Елс, на 15. И искам едно парче небе!!! (нито го изрича , нито го извиква...просто издишва цветни стъкълца светлина, измайсторени от пръстите на бялото)
- Брей! А аз съм Джо... на 40 ииии ... ааа, чакай... на 24 !
Тя избухва в смях. Смее се няколко минути и страните й поруменяват. Хубаво е да видиш как се смее Дете.
- Как може да не знаеш на колко си години, глупчо? - закача се.
- Вървях по пътеките и остарях... - прозвучава тежко и тя се отказва да пита повече.
...
Седят няколко минути на зелената пейка. Защо точно зелена? ( звучи някак безлично и скучно... макар нещата да са такива , каквито ние ги направим) .И всеки мълчи. Но той знае, че тя не е виновна... Просто е попитала... Ръфва крайчеца на тишината с въпрос:
- Колко голямо искаш да е това парче небе ?
Тя засиява. Обича да разказва тази история.
- Колкото едно парченце от блокче шоколад.
- Хах! Ти си странна, знаеш ли ?
- Аз съм ... АЗ...
- Точно...
- А ти знаеш ли, че си шантав? Не те разбирам... ама нищо де, нека ти доразкажа за моето парче небе .
- Хубаво. Но то не е парче, а парченценце... Небето е огромно. А ти искаш едно нищо.
- Трябва ли да искам повече? Небето е точно като шоколада. Едно малко парченце има същия вкус като целия шоколад. Само дето ако го изядеш целия ти става лошо и те боли корема. Нали?
- Абе, мъник, какво ще го правиш това небе? То не служи за нищо. Поне пари да носеше, ама нейсе.
- И ти си от тъмните хора...
Той мига. На парцали.
- Чу ли изобщо какво те попитах ?
- И целиш врабчетата с прашка...
- Не е вярно! - тросва се той... Никога не съм целил врабчетата с прашка! Никога! А и не ми отговаряш на въпроса!
- А те просто кацат на прозореца и почукват с клюн. Искат да ги пуснеш в стаята си, защото им е студено. Но пък ти си заслушан в себе си, гледаш се в огледалото ... и не ги чуваш... За небето, знам... знам, че за това говорим. Парче небе, тако го виждам аз ... не е задължително да е същото и за теб. Кое е любимото ти нещо, Джо ?
- Ми... вятъра...
- Не искаш ли кичур от вятър ? И да го сресваш с мокри от росата пръсти? И той да помни, че ти си го сресвал по точно един определен начин... като затвори очи да те познава...
- Искам... всъщност... исках...
- А аз парче небе. Искам. Сега... Ти защо говориш в минало време?
- Порастнал съм твърде много, за да го стигна...

- Или не знаеш как се расте...