автор: luna

"Мама се превръща във дете" - kamik

Соли снегът в очите ми, соли.
И току - кръвното се покатери.
И в костите артритът преболи.
Треперя уж от студ, но е от нерви.
И заприличах на една кобила,
до вчера ползвана като впрегатен кон.
Какво, че нов чул са ми подарили,
когато си оставам без подслон.
И зимите, ги уча, да посрещат,
но те ги подминават - на инат.
Едно е, да си със смъртта на среща,
а друго е, да си безумно млад.
А някъде във сънищата цвили
един жребец. И рие, и пръхти...
И без юзди нозете ще подвия,
но все по-силно ритам отпреди.
И ако трябва дом да си изровя,
ще се помоля - нека е наесен.
И между конете има хора.
А уморен кон да си, не е лесно.