автор: aksioma

аз пак съм жива
само дето ги няма думите

не съм тъжна
не съм весела
в тези мои тесни пространства
времето не съществува

и само огледалото ми казва -
остаряла си, но пък си мъдра..

трудно е да се отървеш
в затвора от мислите
не съм аз за този свят
ала не съм още и за другия

една сълза се събра в окото
леко въздъхна
плъзна се по забравен стар белег
блесна
за миг скъпоценна
и се отрони