автор: veshter

/леко, садохистично/

тръпнещи очи
опипват
гънките на времето
примряло
люлее се
ледът във чашата
прокарва пръсти
сластно
през разтрепераните
устни до поискване
привързали игриво
с шал копринен
възбудата
на две тела
диво плискащи
с портокалов сок
настръхналата кожа
на голи гърбове
разхвърляни
в екстаз
зад ъгъла на масата
граничещо с безсрамие
вайорстват дори и розите
с бодли напъпили
порочно
и с желания разлистени
слънчевият лъч
похотливо
зад завесата
прониква ненадейно
в порцелановата ваза
на следобедния сладък грях
и болка споделена.