автор: mirabo

По белите калпаци на дворовете
Врабчета сиви се боричкат.
Небето впряга пак воловете,
Че има ниви да засипва.

Дошло е времето за тлаки,
На топла пита замирисва,
Кумините плетат чорапи,
Вятър луд им ги разнищва.

Припукват топло грейнали огнища,
Искрици палаво подскачат,
Припява мръкнало стърнище
И баби внуците си чакат...