автор: Lynn

И хладния тил на статуя,
и ръцете й все ледени...
спри дотук,
не съм го забравяла,
както и твоята
неизменност.
Зная, че все така ги обичаш,
зная, не лъжеш никога.
Твърде силна е живата музика,
замълчи най-сетне,
ние просто танцуваме.
След това ще говорим,
обещавам ти,
и ще говорим колкото искаш.
Не, не мога да те излъжа,
това точно не искай,
ако можех, нямаше да си ида....
Както винаги нека говорим за музика,
за мен и за теб тя е нещо различно.
Може би ти твърде дълго си слушал,
може би аз твърде дълго съм свирила...
Ще се скараме после, обещавам ти.
Ще се скараме за каквото поискаш.
За Мадона, за Стоунс, непременно за Цепелин,
за величието, за принципите по принцип,
за метафизика, за конформизма, за истината....
сигурна съм, все ще измислим...
В краен случай ще спрем на Кармина Бурана.
Орф тъй добър е... и кога не ни е помагал?
Да, прав си, шегувам се безобразно...
как смяташ, достатъчно ли се скарахме?
Уморих се, а и затварят...