автор: PeterVan

- Аз не обичам дебелите книги! - каза ми моят приятел, агрономът Нанко, когато му отидох на гости: - Дебелите книги са като дебелите хора - едва се тътрят по нанагорнище, задъхват се, пъшкат и щом плувнат в пот, започват да смърдят.Така е, защото авторите им дълго време са угоявали мисълта си като онези прасета, хранени с обогатени смески в големите свинеферми.
А ти, виждал ли си прасетата на хората от съседното село Голям извор? Ни грам сланина по тях: кожата им червенее като същинска жар - оная жар, на която скоро ще започнат да цвърчат коледните мръвки...
Защо наяве става така? - Защото на прасетата от Голям извор няма кой да даде обогатени смески. Тези смески са скъпи и кой ще иде да ги купува! Аркадашите ми от селото пари за хляб нямат, та ще хукнат за обогатени смески! Свинската армия на Голям извор обаче още в началото на март превзема всички баири, долове и оврази наоколо и като започнат да пасат оная крехка коприва и първия пролетен щир - кожата на прасетата придобива цвета на див трендафил и достолепието на римски патриций.
Тъй е и с авторите на книги! Онези от тях, които се тъпчят с обогатени литературни смески, затлъстяват мисловно и в книгите им се натрупва два пръста лой. Ако имаш нещастието да ги четеш - първо трябва да стопиш лойта, че едва тогава да стигнеш до нещо по-крехко и стойностно, крехко и стойностно като... свинската рибица! Това е месото от двете страни на гръбнака и е най-прекрасното нещо у прасетата от Голям извор. Ей такава рибица да ти падне през зимата! На парче рибица и един литър вино е малко! Но и виното не бива какво да е, а за предпочитане е тъмновиолетово мерло от лозите на Голямата Чука. Докато обаче изкачиш Голямата Чука, краката ти се подкосяват! Върви после да режеш лозето, да ореш, да връзваш, да пръскаш - пет, шест, седем пъти! Че едва тогава да береш грозде. А, щом го обереш - да го рониш и мачкаш, да го сложиш в бъчвите и три седмици да слушаш тайственото бълбукане на божествената гроздова ферментация.После - като източиш първата кана с вино и я пресушиш - да започнеш сам да ферментираш мисловно и да усетиш дивия корен на лозата у себе си, защото някои знаят, но други не знаят, че най-устойчивите корени при лозите са дивите корени - тях болест не ги лови и те векове живеят. Затуй казват, че доброто лозе - годините си не знае! Тъй е и с човека - не запази ли дивия корен у себе си - пиши го отписан... Да-а, лесно се надига първата кана с вино! За нея не трябват кой знае какви мускули. Но докато се надигне тази кана - само лозарите знаят колко тежка е тя!
А авторите на книги твърде малко знаят за виното, което често е техният единствен вдъхновител... Те си купуват една-две бутилки от "Кауфланд", от "Билла" или от кварталната бакалия, където пише,че уж "във виното е истината". Но това тяхното купешко вино - вино ли е? Тяхната истина - истина ли е? Тяхното вдъхновение - вдъхновение ли е ? Кой от тях може да прегърне една дебела бъчва в мазето си като най-голямото съкровище на света и да заспи с нея тъй сладко, както никога не е спал и с жена дори ? Малцина са! Пък аз от големите и дебели автори - един не познавам.
Всъщност и те са като купешкото вино - бутилката има фасон, етикет и бандерол. Ама виното какво е? То е толкова леко - ще речеш " с вода е кръщавано"! Днес "кръщавани" автори - колкото щеш. Техните книги също са дебели, ама не защото мисълта им е тлъста като петгодишен сом от подмолите край Марица, а защото те самите са станали речни помпиери и помпят ли , помпят словесно Н20 навсякъде! Много книги - много словесно Н20!
Н20-о в тях е също като в едни македонски ябълки, които идваха с тирове тая година при нас. Окото лъжат тия ябълки: едри и сочни - кажи-речи като тестисите на големия бик от нашето село... Но защо са такива? Народът не знае, а аз знам. - Защото все на вода са расли! За ябълката обаче освен вода, трябва да има и мно-о-го слънце! Да се изпече от многото слънце и ябълките една по една да му вземат от слънчевата захар , тъй както пчелите вземат нектара от четири-пет милиона цвята и добиват един килограм мед. Един килограм мед от пет милиона цвята! Представяш ли си какво е това истинският мед? Но такъв мед в ония ябълки няма!. Тях като ги сложиш един месец на склад и хо-о-оп: вземат, че се свият, спарушат се като циците на фолк-певица след като й извадят силокона...
Същото е и в литературата на Балканския полуостров, в Европа, по целия свят, че и при извънземните даже. Гледаш лъскав , дебел роман - като голяма, красива ябълка! Ама като го сложиш да отлежи в склада на съзнанието си и - оп-а-а, вземе, че се свие, спаруши се и забравяш за него... Затуй книгите и ябълките трябва да се пекат на силно слънце. Не са ли достатъчно слънцепекани - освен за калпав нектар, за друго не стават!
Затова аз не обичам дебелите книги, не уважавам прасетата, хранене с обогатени смески, нито - разреденото вино и воднистите ябълки.
Че прасе ли е прасето, хранено без щир и коприва?
Вино ли е - разреденото вино?
Ябълки ли са - воднистите ябълки?
И книги ли са - дебелите книги с два пръста словесна сланина и без истинска свинска рибица в тях?!